Радован Караджич

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Радован Караджич босненски сръбски политик

Роден:	19 юни 1945 с. Петница, Черна гора

Радован Караджич (на сръбски: Радован Караџић, Radovan Karadžić), психиатър, поет, бивш президент на Република Сръбска и обвинен от съда в Хага като военнопрестъпник, е роден на 19 юни 1945 г. в село Петница (Петњица) в подножието на планината Дурмитор, община Шавник, близо до Никшич, днес в Република Черна гора. Баща му Вуко е бил занаятчия (обущар и крояч) и гуслар. Семейство Караджич по произход са от Косово.

Съдържание

1 Биография
2 Обвинителен акт срещу Радован Караджич
- 2.1 Факти от обвинителния акт
- 2.2 Обвинения
3 Литературна дейност
4 Външни препратки

[редактиране] Биография

Радован Караджич завършва основно училище в Никшич. На 15-годишна възраст заминава за Сараево и се записва в средно медицинско училище. След като го завършва, постъпва в медицинския факултет в Сараево, където специализира невропсихиатрия. Следва и в САЩ. След дипломирането си работи в държавна болница в Сараево. Специалист е по депресиите. Женен е за Лиляна Зелен-Караджич. Имат дъщеря Соня и син Александар (Саша).

През 1987 г. Радован Караджич прекарва 11 месеца в затвора, обвинен за злоупотреба, но бива освободен като невинен, понеже не е доказано, че с държавни пари си е построил вила в Пале.

Радован Караджич влиза в политиката през 1989 г. като един от членовете-основатели на Сръбската демократическа партия (СДП) в Босна и Херцеговина. На 12 юли 1990 г. е избран за председател на тази партия, като на този пост е до 19 юли 1996 г., когато подава оставка.

Радован Караджич бива избран за президент на Република Сръбска на 12 май 1992 и остава на този пост до 30 юни 1996 г. (според други източници е президент от 17 декември 1992 г. до 19 юли 1996[1]), когато под силния натиск на международната общност и на президента на Сърбия Слободан Милошевич се отказва от него и прехвърля пълномощията си на Биляна Плавшич, която дотогава е вицепрезидент на Република Сръбска.

По време на политическата си дейност Радован Караджич най-близко си сътрудничи с Момчило Краишник, бивш председател на Народната скупщина на Република Сръбска и член на Съвета по национална сигурност и на разширеното председателство на Република Сръбска, и с Биляна Плавшич, бивш член на колективното председателство на Босна и Херцеговина и вицепрезидент на Република Сръбска.

Радован Караджич става председател на Съвета по национална сигурност на Република Сръбска на 27 март 1992 г. Освен това, става и член на тричленното председателство на Република Сръбска на 12 май 1992 г., когато бива избран и за президент на Република Сръбска.

Радован Караджич, заедно с Момчило Краишник, Биляна Плавшич и други членове на СДП участва в разширеното военно председателство на Република Сръбска от началото на юни 1992 г. до декември 1992 г. Радован Караджич, заедно с Момчило Краишник, Биляна Плавшич и други е член на върховното командване на въоръжените сили на Република Сръбска някъде от края на ноември 1992 г.

От 20 декември 1992 г. Радован Караджич е във функцията и на върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република Сръбска и в това си качество председателства заседанията на върховното командване.

На 25 юли 1995 г. Международният наказателен трибунал за бивша Югославия в Хага официално обявява, че повдига срещу Радован Караджич обвинение във военни престъпления.

От 1996 г. Радован Караджич се укрива от Международния трибунал. Интерпол го издирва по обвинения за насилие, престъпления срещу човечеството, престъпления срещу живота и здравето, геноцид, тежки нарушения на Женевската конвенция, убийства, плячкосване и нарушения на законите или на обичаите на войната. В негова защита поддръжниците му твърдят, че той не е по-виновен от всеки друг военновременен политически ръководител. Това, че Радован Караджич успява да избегне ареста около 10 години го превръща в национален герой на босненските сърби. Разпространено е обаче и мнението, че Радован Караджич остава на свобода поради сключена сделка с Ричард Холбрук[2].

През ноември 2004 британското министерство на отбраната признава официално, че евентуална военна акция по залавянето на Радован Караджич не би успяла, а оказването на политически натиск върху правителствата на страните от бивша Югославия би имало по-голяма вероятност за успех.

След неуспешен опит за арест през май 2005 г., на 7 юли 2005 силите на НАТО арестуват сина на Радован Караджич, Саша, но го освобождават след 10 дена[3]. На 28 юли 2005 г. съпругата на Радован Караджич, Лиляна, отправя апел към него да се предаде[4].

[редактиране] Обвинителен акт срещу Радован Караджич

[редактиране] Факти от обвинителния акт

Първият обвинителен акт срещу Радован Караджич и Радко Младич бива повдигнат първоначално на 24 юли 1995 г. и е потвърден от съдията Клод Жорда на 25 юли 1995 г. Вторият обвинителен акт е повдигнат на 14 ноември 1995 г. и е потвърден от съдията Фуад Риад на 16 ноември 1995 г.

В изменения и допълнен обвинителен акт, който бива потвърден на 31 май 2000 г. се посочва, че Радован Караджич, действайки сам или в съучастие с други, включително Момчило Краишник и Биляна Плавшич, в периода от 1 юли 1991 г. до 31 декември 1992 г., е участвал в престъпни деяния, за да осигури контрол над райони от Босна и Херцеговина, които биват обявени за част от т.нар. Република Сръбска. За да осъществи тази цел, ръководството на босненските сърби, включително Радован Караджич, Момчило Краишник, Биляна Плавшич и други, започва и провежда действия, които включват налагане на невъзможни условия за живот, включително гонения и тактика на терор, чийто ефект е трябвало да подтикне не-сърбите да напуснат тези райони, депортация на онези, които не желаят да заминат и ликвидация на други.

Силите на босненските сърби, които обхващат както военни и паравоенни формирования, така и силите на териториалната отбрана и полицията, СДП и органите на властта, които действат под ръководството на Радован Караджич, Момчило Краишник, Биляна Плавшич и други, предприемат редица различни акции, за да намалят значително броя на босненските мюсюлмани и хървати и да принудят останалото несръбско население да напусне споменатите райони.

От края на март до 31 декември 1992 г. силите на босненските сърби физически поемат контрола над тези райони, често чрез жестоки нападения. Тези нападения и завземането на властта се осъществяват по координиран и планиран начин. Организирането и ръководенето на завземането на властта, осъществено в периода от края на март до 31 декември 1992 г., продължава с погроми и депортация чак до 30 ноември 1995., особено в общините Биелина и Баня Лука, както и в Сребреница, обявена от ООН за защитена зона.

[редактиране] Обвинения

В обвинителният акт, в съответствие с чл. 7(1) от Устава на Международния трибунал в Хага, въз основа на индивидуална наказателна отговорност, и с чл. 7(3) от Устава, въз основа на наказателна отговорност, срещу Радован Караджич са отправени следните обвинения в:

геноцид (чл. 4 от Устава - геноцид; или, алтернативно: съучастие в геноцид) (две точки),
престъпления против човечеството (чл. 5 от Устава - изтребление, убийства, гонения на политическа, расова или религиозна основа, нехуманни деяния (насилствена депортация)) (пет точки),
нарушение на законите или обичаите на войната (чл. 3 от Устава - убийства, противозаконно тероризиране на цивилни, вземане на заложници) (три точки), и
тежки нарушения на Женевската конвенция (чл. 2 от Устава - съзнателно лишаване от живот).

[редактиране] Литературна дейност

Литературната кариера на Радован Караджич започва през 1966 г., когато публикува първата си стихосбирка. По-известни са поетичните му книги Лудо копие (Ludo koplje) (1968), Памтивек (Pamtivek) (1971), Има чудо – няма чудо (Ima čuda – nema čuda) (1982), Черна приказка (Crna bajka) (1990), Славянски гост (Slovenski gost) (1992), както и комедията Ситовация (Sitovacija) (2002) и автобиографичният му роман Вълшебна хроника на нощта (Čudesna hronika noći) (2004), за който авторът очаквал „световна слава“ ([5]), а за който хърватското списание Глобус пише, че „не може да се нарече нито добър, нито лош: той е зъл“. (Литературно престъпление на масов убиец). През 1995 г. стихосбирката му "Лудо копие" е издадена на български език от издателство "Христо Ботев".