Ратко Младич
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ратко Младич сръбски военнослужещ |
|
Роден: | 12 март 1943 Божиновичи, Босна и Херцеговина |
---|---|
Ратко Младич (Ратко Младић, р. 12 март 1943 г. в Божиновичи, Босна и Херцеговина) е началник щаб на армията на Република Сръбска (Босненската сръбска армия) по време на войната в Босна през 1992-1995 г. През 1996 г. Младич, заедно с няколко други сръбски водачи, е обвинен от Международния наказателен трибунал в Хага за бивша Югославия в извършване на военни престъпления и провеждане на геноцид във връзка с обсадата на Сараево, когато 10 000 души умират, и избиването на 8100 мъже и момчета мюсюлмани на 11 юли 1995 г. в Сребреница — най-голямото клане след приключването на Втората световна война.
[редактиране] Биография
Младич е роден в Божиновичи на 12 март 1943 г. в тогавашната Независима хърватска държава. Баща му Нечо е партизанин, убит от усташите през пролетта на 1945 г. Ратко иска да стане учител като малък, на 11 години иска да стане хирург, и накрая се захваща с войниклък.
Записва се във Военно-промишленото училище в Земун през 1961 г., след това постъпва във Военната академия, и накрая завършва Офицерската академия с отличен успех. Когато завършва през 1965 г., първото му назначение като офицер е в Скопие, където е най-младият военнослужещ в поделението, което командва. Започвайки като младши лейтенант, Младич се доказва като способен офицер, като първо командва взвод, после батальон, бригада и през 1989 г. е повишен в началник отдел „Бойна подготовка“ в Трети военен окръг.
През юни 1991 г. Младич е назначен за зам. началник на прищинския корпус в Косово, където преобладават етническите албанци. След промяната в обстановката в Хърватска е преместен в Книн. Там поема функциите на командир на 9-и корпус на Югославската народна армия по време на боевете между ЮНА и хърватската армия. На 2 май 1992 г. Младич и неговите генерали блокират Сараево и установяват контрол върху движението, електрозахранването и водоснабдяването за града. Така се поставя началото на четиригодишната обсада на Сараево, най-дългата в историята на съвременното военно дело. На 10 май Младич поема ролята на началник щаб на Втори военен окръг на ЮНА в Сараево.
На 12 май 1992 г. Босненският сръбски парламент гласува за създаването на Армия на сръбската република (ВРС). Тогава Младич е назначен за командир на главните сили на ВРС и той заема този пост до декември 1996 г. На 24 юни 1994 г. е повишен в чин генерал-полковник и поема ръководството на около 80 000 души.
През юли 1995 г. войската на Младич завзема определените от ООН като „безопасни зони“ Сребреница и Жепа. Преди това НАТО отправя въздушни атаки срещу войниците на Младич, за да наложат съгласие с ултиматума на ООН за премахване на тежките оръжия от района на Сараево. В Сребреница над 40 000 босненски мюсюлмани са прогонени, 8100 са убити, вероятно по заповед на Младич.
На 8 ноември 1996 г. президентът на босненската сръбска република Биляна Плавшич отстранява Младич от неговия пост. Той продължава да получава пенсия като запасен офицер до ноември 2005 г.