Рено 19

от Уикипедия, свободната енциклопедия

През ноември 1984 г. френската фирма Renault започва разработка и конструиране на нов модел. Проектът, по който е създаден Renault 19, носи индекс Х53 и е предназначен да изведе концерна от кризата, в която се оказват всички френски автопроизводители през 80-те години. Целта е да се създаде конкурентноспособен автомобил в европейския клас С. Проектът е реализиран в рекордно кратки срокове - за 42 месеца. През юли 1985 г. е готово купето. За разработка на вътрешното пространство са необходими още 5 месеца. През април 1986 г. всички работи по проекта са завършени. След 7,4 милиона километра тестове през май 1988 година колата е пусната в серийно производство в заводите на Рено в градовете Дуе и Мобьож (Франция), във Валядолид (Испания) и в Сетубал (Португалия). ... Дизайнът на Рено 19 е разработен от фирмата "Renault Design", в тясно сътрудничество с известния италиански дизайнер Джорджо Джуджаро от знаменитото дизайнерско ателие Italdesing, което само по себе си не се нуждае от никакви допълнителни коментари. Една от основните задачи, поставени пред дизайнерите и инженерите, е да се създаде автомобил с възможно най-добра аеродинамика. Специалистите са се постарали ненапразно - Сх (коефициентът на съпротивление на въздуха) е 0.31. Само за сравнение- Опел достига такъв резултат едва през 1998 г., при разработката на “Астра II”. Инженерите на Renault са обърнали много голямо внимание на безопасносността на новия модел. Направени са множество краш-тестове за челен и страничен удар. Последните модификации на Рено 19 имат противоударни греди във вратите и въздушни възглавници. Все пак на «Деветнайсетката» не е съдено да достигне успеха на автомобила на 1982 година Renault 9 . През 1989 г. специалистите отдават предпочитание на Фиат Типо . Независимо от това от търговска гледна точка Рено 19 се оказва един от най-успешните модели на френската компания за цялата история на съществуването й. Фирмата далновидно се въздържа да представя Рено 19 като съвършено нов, принципно отличаващ се от предшествениците си автомобил. Автомобилът става наследник на най-успешните технически достижения на концерна, ефективността на които са били многократно проверени още при експлоатацията на Renault Fuego,9/11.

За да се отговори на изискванията на купувачите, семейството на Рено 19 се състои от четири разновидности: хетчбек вариант с три и пет врати, седан Chamade и кабриолет (правени в фирмата Karmann в Германия). Използвани са 11 различни двигатели с мощност от 58 до 135 к.с. (осем бензинови и 3 дизелови). Общото число модификации на Рено 19 са над сто.

За начало на купувачите на Рено 19 са предложени хетчбек вариант с три и пет врати, оборудвани с двигатели с работен обем 1.4 и 1.7 л, а също така и 1.9-литров дизелов двигател.

Десет месеца след началото на производството дебютира Рено 19 Chamade с купе седан, което се явява превъзходна алтернатива на автомобилите от този клас- Volkswagen Jetta/ Vento, Ford Orion/ Escort, Toyota Corolla и др.

Най-престижен и високоскоростен (215 км/ч) става автомобилът Renault 19 GTI 16V/ 135 к.с., с 1,8-литров 16-клапанен двигател (начало на производство октомври 1990 г.), с три врати, допълнителни спойлери и спортно окачване. През октомври 1991 г. се появява станалият веднага един от най-популярните в класа на откритите автомобили Renault 19 Cabriolet, в който, независимо от скромните му размери и наличието на механизма за гюрука зад седалките, могат да се съберат до пет пътници. В този автомобил багажникът е почти символичен - 255 л.

Рено 19 e считан за много успешен модел, който връща на френската фирма възможността да се конкурира с немските концерни. През 1991 г. компанията Renault е в еуфория. Автомобилът се оказва изключително популярен дори не толкова във Франция, колкото в другите страни на Европа: в най-добрите години две трети от общия обем на производство отива за износ. В началото на 90-те години Рено 19 заема мястото на лидер измежду вносните модели по брой продажби в Германия. Немците му дават титлата "Най- продаван вносен автомобил", която той запазва в продължение на няколко години. Въпреки че не успява да надмине по продажби лидера в европейския сегмент в клас С – VW Golf, Рено 19 все пак му прави сериозна конкуренция. В родината на Volkswagen са продадени общо над 400 000 различни модификации на модела.

За поддържане на потребителския интерес и да закрепи успехите, през 1992 г. е представено второто поколение на Рено 19. Цялата серия е модернизирана и в този си вид остава до настоящия момент. Автомобилът от второто поколение получава името «Фаза 2». Осъществени са незначителни промени в дизайна. Отличителна черта на обновения Renault 19 – по-елегантна предна и задна оптика, усъвършенствана е радиаторната решетка , нов капак, нов външен вид на предните и задните брони. Интериорът е с ново табло и волан, подобрена форма на седалките и други, по-незначителни подобрения. От края на 1992 г. всички автомобили са оборудвани с въздушни възглавници и в зависимост от варианта на комплектация със сервоуправление на волана, нагреватели на страничните огледала за задно виждане, люк и др. Пуснати са 2 нови модела бензинови двигатели: 1.8/ 90к.с и 107 к.с., и икономичният 1.9 турбоздизел с мощност 90 к.с. През август 1994 г. излиза още един нов двигател: 1.4 eco с мощност 75 к.с, който заменя старите 1.4-литрови двигатели. След като през януари 1996 г. на пазара излиза наследникът на R19 - Renault Megane, производството на модела е изнесено във филиали в "трети" страни: Турция и Аржентина. Единствено моделът Renault 19 convertible с купе кабриолет се произвежда до 1997 г. във Франция. В Турция автомобилите се произвеждат в предприятието Oyak-Renault Otomobil Faorikalan A.S в Бурса под наименованието Renault 19 Europa. Поради високия потребителски интерес моделът се е произвеждал в тези 2 страни до януари 2000 година.

История на създаването на модела

Юни 1988 г. Представяне на Renault 19 хечбек с 3 или 5 врати, което заменя Renault 9/11. Три вида бензинови двигатели: 1,4 / 58,66 к.с. 1,4/ 80 к.с /със сдвоен карбуратор/, 1,7/ 73, 88 к.с. и 1.9 дизел 64 к. с.
Януари 1990 г. - тонирани стъкла, променящи височината си кормило и седалка на водача в GTR, GTS, GTX, GTD.
Март 1990 г. Започва производството на лимузината (с багажник), наречена Renault Chamade.
Юли 1991г. GTD и TDE, съвместими с Германската норма за изгорели газове за дизелови двигатели (наречена "Toepfer-norm")
Октомври 1991 г. Премиера на Renault 19 Cabriolet. Нова 4-степенна скоростна кутия.Представена е версия GTI 16V/16S с двигател с обем 1,8 л (135 к.с.)
Май 1992 г. Обновяване дизайна на модела: промени в брони,преден капак, решетка, арматурно табло, стопове, кормило и седалки. 3 нови двигателя: 1.8 S - 90 к. с., 1.8 I - 107 к. с., 1.9 турбодизел - 90 к. с.
Декември 1992 г. Серийно сервоуправление на волана.
Септември 1993 г. Серийно монтиране на въздушна спасителна възглавница при моделите 1.8 S, 1.9 dT и 16V. Усилена конструкция на вратите.Автоматични колани за всички модели.
Май 1994 г. Аirbag за всички модели
Август 1994 г. Нов тип двигател 1.4 eco с мощност 75 к.с.
Януари 1996 г. Производството на Renault 19 спира, продължава единствено да се произвежда версията Renault 19 convertible. Начало на моделите Renault Megane и Renault Megane Coach.Производството на модела е изнесено в Турция и Аржентина. Модел Renault 19 в изпълнение Europa с купе седан.
Януари 2000г. Производството на модела в Турция и Аржентина е прекратено.
Общото число на произведените автомобили е 3 178 096.