Ромен Гари
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Съдържание |
[редактиране] Ромен Гари
Ромен Гари (фр. Romain Gary, псевдоним на Роман Кацев, роден на 8 май 1914 — 2 декемри 1980 в Париж) е френски писател от руско-еврейски произход, литературен мистификатор, кинорежисьор, военен и дипломат. Той е два пъти лауреат на престижната литературна награда [[Гонкур]: веднъж 1956 под псевдонима Ромен Гари с който е известен - и втори път, през 1975, под псевдонима Эмил Ажар.
[редактиране] Биография
Роман Кацев е роден на 8 май 1914 г. в град Вильно, на територията на Руската империя (по-късно Вильнюс, Литва). Майката на бъдещия писател, е провинциална актриса Нина Овчинская. Тя имигрира с него във Варшава, когато момчето е на три години. Бащата на Ромен, Арье-Лейб Кацев, напуска семейството през 1925 г. и се жени повторно. За свои истински баща Ромен счита Иван Мозжухина, звезда на руското нямо кино. През 1928 г. майката и синът се остановяват във Франция - Ница. Ромен изучава право в Екс-ан-Провансе и в Париж. През 1938 служи в авиацията , присъединява към Свободна Франция през 1940 и служи в Свободните Въздушни Сили на Франция. Воюва като пилот в Европа и Африка. Налага се да имигрира във Великобритания и постъпва във френската войска, във формирование на де Гол. След войната се връща във Франция и постъпва на дипломатическа служба. Пребивава в Румъния, Швейцария, Ню Йорк, Боливия. От 1957 г. до 1961 г. е главен консул в Лос- Енжелис.
Отношенията на Гари с майка му са описани в романа La Promesse de l'aube (Обещание на разсъмване) (1960). Майката е мечтала сина й стане посланик, кавалер на ордена на Почетния легион, велик актьор в драмите на Ибсен и Габриел Д’Аннунцио, да се облича по модата в Лондон. Нейните мечти се сбъдват – Гари става генерален консул на Франция, кавалер на ордена на Почетния легион, движи се във висшето общество, бил е елегантен денди и литературна знаменитост. През 1945 г. публикува първата си новела. Ромен Гари бързо става един най-популярните писатели във Франция.
Съпруг е на писателката Лесли Бланч и на американската актриса Жан Себерг, с които се развежда. Година след развода с последната (през септември 1979) прави опит за самоубийство с барбитурати, депресиран поради напредналата възраст Ромен Гари се застрелва с куршум в устата на 2 декември 1980 г. Той пише предсмъртно: «Всичко може да се обясни с депресия. Но в моя случай, трябва да се има предвид, че тя продължава откакто съм възрастен човек и именно тя ми помогна да стана известен писател» и «Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом!...»
Ромен Гари има вкус към мистификацията и литературните псевдоними. Той подписва романите си като двама различни автора Ромен Гари и и Емил Ажар на руски те означават "гори" и "жарава". Поради тази литературната измама това е единственият писател два пъти лауреат на наградата Гонкур (присаждана по условие само веднъж в живота на даден автор) – първият път като Ромен Гари през 1956 за les Racines du ciel (Небесни корени), а вторият път , през 1975 под псевдонима Емил Ажар за La vie devant soi (Животът пред теб). Гари и Ажар не са единствените псевдоними на автора. Той издава криминален политически роман les Têtes de Stéphanie (Главите на Стефани) под псевдонима Shatan Bogat и сатиричната алегория L'Homme à la colombe (Човекът с гълъба) под името Fosco Sinibaldi (първите букви заместват Гар – Гарибалди).
Някои негови книги са екранизирани: Clair de femme (Женска Светлина) (1979) и La vie devant soi (Животът пред теб) (1977).
[редактиране] Библиография
Под Псевдоним Ромен Кацев:
• Le vin des morts (1937)
Под Псевдоним Ромен Гари:
• Éducation européenne (1945)
• Tulipe (1946)
• Le Grand Vestiaire (1949)
• Les Couleurs du jour (1952)
• Les Racines du ciel (1956), prix Goncourt
• Корените на небето, ИК "Весела Люцканова", 2000 г.
• La Promesse de l'aube (1960)
• Johnie Cœur (1961)
• Gloire à nos illustres pionniers (1962, nouvelles)
• Lady L. (1963)
• The Ski Bum (1965)
• Pour Sganarelle (Frère Océan 1) (1965, essai)
• Les Mangeurs d'étoiles (La Comédie américaine 1) (1966)
• La Danse de Gengis Cohn (Frère Océan 2) (1967)
• La Tête coupable (Frère Océan 3) (1968)
• Adieu Gary Cooper (La Comédie américaine 2) (1969)
• Сбогом, Гари Купър, ИК "Весела Люцканова", 2001г.
• Chien blanc (1970)
• Les Trésors de la Mer Rouge (1971)
• Europa (1972)
• Les Enchanteurs (1973)
• La nuit sera calme (1974, entretien fictif)
• Au-delà de cette limite votre ticket n'est plus valable (1975)
• Нататък билетът не важи, ИК "Фама", 2006 г.
• Clair de femme (1977)
• Charge d'âme (1977)
• La Bonne Moitié (1979)
• Les Clowns lyriques (1979)
• Les Cerfs-volants (1980)
• Vie et mort d'Emile Ajar (1981, posthume)
• L'Homme à la colombe (1984, version posthume définitive)
Под Псевдоним Емил Ажар:
• Gros-Câlin (1974)
• Голям Гальовник,
• La Vie devant soi (1975), prix Goncourt
• Pseudo (1976)
• L'Angoisse du roi Salomon (1979)
• Терзанията на Соломон, ИК "Весела Люцканова", 2006 г
Под Псевдоним Фоско Синибалди
• L'Homme à la colombe (1958)
Под Псевдоним Сатан Богат :
• Les Têtes de Stéphanie (1974)
Филми
• Les oiseaux vont mourir au Pérou (1968)
• Kill (1971)
[редактиране] За него
Надгробен камък за Ромен Гари, Нанси Хюстън, Леге Артис, 2006
[1]Нихилизъм, манихейство, ценности, Цветан Тодоров
[2] Скорпион в еврейското небе, Жан-Мари Руар
