Сали Ибрахим
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сали Ибрахим е българска поетеса и обществена деятелка от ромски произход, и по-точно от рода на ерлиите.
В биографията си има пост на главен специалист в отдел „Културни събития и програми“ на Столичната община и депутат в Световния ромски парламент.
Член е на Сдружението на българските писатели.[1] Превеждана на испански, полски и сръбски. [2]
Авторка е на текста на ромския химн “Василица”, изпят от Софи Маринова.
[редактиране] Библиография
- 1993 — „Космична любов“, „Гривна за Ева“, издания на Литературен форум, София (стихосбирки)
- 1994 — „Скитница в Космоса“ (стихосбирка; печели испанския конкурс „Мистична поезия“)
- 1999 — „Цигански видения“ (стихосбирка; печели първа награда за поезия на президента на Република Италия през 2002)
- 2001 — „Короната на битието“, Scorpion, София
- 2004 — „Ромска митология“, издание на Център за ромска култура Елит, ISBN 954-915-921-3
- 2004 — „Пясък, разнесен от вятъра“ (алманах за ромска култура и сборник приказки), издание на ЕкоПринт, ISBN 954-91084-3-0
[редактиране] Източници
- ↑ Членове на Сдружението на българските писатели
- ↑ Сали Ибрахим написа „Цигански видения“, в-к Демокрация, 9 ноември 1999
[редактиране] Външни препратки
- „Поезията на ромите - колоритен щрих към българската“, Людмила Григорова, Институт по литература, БАН
- „Децата — това сме хората на земята“, интервю със Сали Ибрахим, Дипломатически преглед