Сиво гниене
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сиво гниене Това заболяване може да компрометира до 100% реколтата. Причинител на болестта е Sclerotiпia fuckeliaпa (DeBary) Whetze/ от клас Ascomycetes, с конидиален стадий Botrytis ciпerea Persoпf vitis KZebahl1 от клас Deuteromycetes. Патогенът се развива върху мъртва тъкан, като образува обилно спороношение. Конидионосците са дълги и неразклонени и накрая завършва с апикална клетка, върху която се формират наподобяващи на грозд, заедно с конидиеносците, безцветни или сиви овални спори. Патогена зимува като склероции и мицел по растителните остатъци. Върху презимувалите склероции през пролетта при температура от 0 до 5 Сº се явяват апотеции с аскуси с по 8 аскоспори. Конидиите покълват при температура от 1 до 33 Сº и капка вода. Благоприятни за патогена са наличието на захари в субстрата и Ph = 3 – 5. При тези условия болестта се развива за 2 – 3 дни. При температура над 35 Сº и под 0 Сº заразата не се релизира. Благоприятни условия за развитие на сивото гниене се създават при отглеждане на чувствителни сортове , чести превалявания, умерени температури, повреди от брашнеста мана и гроздови молци, след градушки,обилно азотно торене и нарушаване на технологията на отглеждане на лозата. Проявите се наблюдават във фаза прошарване на зърната и по рядко във фаза цъфтеж. Те състоят в следното: при повлажно време по листата се образуват ръждиви бързо нарастващи петна, които по късно изгниват. При поразяване на цвета венечните листа, плодника и цветната дръжка остават воднисто сиви и бързо отмират. Тези симптоми са известни като “ранно сиво гниене”. По зърната болестта се проявява след фаза прошарване и се характеризира от начало със светло кафяви петна по кожицата, която се обелва лесно. При наличие на влага се образува сив спороносен налеп по нападнатите участъци. При чести превалявания болестта може да обхване целите гроздове. Патогена отделя ензими които разрушават багрилната материя, в следствие на което се получават ниско качествени вина. Борбата дава добри резултати когато, когато се провежда с комплекс от профилактични мероприятия, като въвеждане на сравнително устойчиви сортове – Каберне совиньон, Юни блан, Мавруд, Шевка, Ркацители, Шасла доре, Мискет хамбурски и др. Правилното формиране на лозата, прилагане на зелени операции, редовната борба с плевелите и научно обоснованото торене също влияят върху разпространението на заболяването. При необходимост от прилагането на химично средства, те се използват от прошарването на зърната до 2-3 седмици преди беритба. Пълната схема включва и третирания по време на цъфтежа, при големина грахово зърно и затваряне на грозда. Използват системни фунгициди като Ронилан 50 ВП 0,1 % , Роврал 50 ВП 0,1 %, Сумилекс 50 ВП 0,1%, и системните Бенлейт 50 ВП 0,1 %. Метил топсин и др. Използват се и биологични препарати на основата на Trichoderma.
