Сирак Скитник

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сирак Скитник български писател

Роден:	22 ноември 1883 Сливен, България
Починал:	5 март 1943 София, България

Сирак Скитник е псевдоним на Панайот Тодоров Христов (22 ноември 1883, Сливен — 5 март 1943, София).

Завършва Богословското училище в София (1902). Учител в прогимназията в с. Върбец, в Сливен и другаде (1903–04). През 1908 заминава за Петербург, където учи живопис в частното училище на Л. Бакст (състудент на М. Шагал и В. Кандински). Член на групата „Мир искусства“, която в края на 19 век и началото на 20 век се оформя като център на руския художествен авангард. Запознава се с модерните течения в европейското изкуство, изпитва влияние от Петербургската декоративна школа (Рьорих, Билибин, Петров-Водкин); изпраща литературно-художествени писма до сп. „Демократически преглед“. През 1912 се завръща в България, участва в Балканската война. През 1913–17 учителства в Асеновград. Съредактор на сп. „Златорог“ — от 1922. Драматург и артистичен секретар на Народния театър в София (1923–24), където поставя (1923) пиесата на М. Метерлинк „Мона Вана“ и изработва проектите на декори към нея. През 1924–25 е библиотекар в Министерството на просвещението, от 1935 до смъртта си — главен ръководител на Радио София. Председател (1927) на дружество „Родно изкуство“, пръв председател (1931) на Съюза на дружествата на художниците (дн. СБХ).

Сирак Скитник се утвърждава като една от най-ярките фигури в междувоенното българско изкуство. С ерудиция и темперамент работи за приобщаване на българската култура към модерните европейски явления. Започва творческия си път като поет и автор на импресивно-лиричната проза. Дебютира (1905) със стихове в сп. „Художник“. Сътрудничи с поетични творби на списанията „Наш живот“, „Демократически преглед“, „Наблюдател“, „Слънце“, „Българан“. Поезията на Сирак Скитник, в която преобладава интимно-изповедният тон, не принадлежи към най-ярките явления на българския символизъм, но живописно-колоритната яркост на природните картини в нея й придава специфичен индивидуален облик. Музикалността на стиха е пренебрегната за сметка на декоративната експресивност и визуалност на образите. Като живописец, художник и театрален критик Сирак Скитник сътрудничи активно на списанията „Българска реч“, „Съвременник“, „Везни“, „Хиперион“, „Златорог“, „Художествена култура“ и др. Естетически и творчески се противопоставя на миметичния принцип в изкуството и в разбирането си за модерен стил се ориентира към експресионизма (статиите „Старо и ново изкуство“, 1919, „Тайната на примитива“, 1923).