Смолча

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Смолча е село в Западна България. То се намира в Община Годеч, Софийска област.

Смолча

Данни
Област:	Софийска
Община:	Годеч
Население:	29 (13/09/2005)
Надм. височина:	1078 м
Пощ. код:	2255
Тел. код:	07193
Геогр. положение:	43° 5' сев. ш. 22° 59' изт. д.
МПС код:	`СО`
Кмет или наместник
Младен Младенов

[редактиране] География

Село Смоча е разположено в планинска котловина, известна като Висок или Горни Висок, която днес се намира предимно в Сърбия. В българската й част освен Смолча влизат още две села - Комщица и Бърля.

Селото се намира на 500 метра от границата със Сърбия. Теренът е предимно скален с утайки. Характерно е, че има вертикални скални пластове много удобни за изсичането на каменни плочи. Привлекателно е това, че изгледът е граничната полоса заедно с две сръбски и една българска застави. През селото минава малко поточе, което лятно време почти пресъхва. Околното пространство е пасища, ниски широколистни дървета, храсти и стръмен терен. Два големи хълма ограждат селото от изток. Пътят за достъп е единствен посока от гр.Годеч.

[редактиране] История

През ХІХ век селото влиза в състава на Пиротска каза. От 1878 г. е в пределите на България, в Царибродска околия. През 1920 г., след окупацията на Западните покрайнини от Сърбо-хървато-словенското кралство границата е прокарана през землището на Смолча, което се е отразило изключително неблагоприятно на селото.

По данни на местен старец в миналото селото е било многократно по-населено. Основните дейности са били местното ТКЗС и кошарата, чиито останки могат да се видят по югоизточния склон, където са се гледали 4000 глави овце. Имало е коза, прасе и кокошки естествено. До селото се е стигало с граничен лист.

През средата на петдесетте години на ХХ век, след настъпилото частично затопляне на отношенията между Югославия и България край Смолча се провеждат ежегодни свиждания на населението от двете страни на границата.

В момента селото е до 15% заселено. Къщите са предимно калени и пред разруха. Много от тях се продават в порядъка до 6000 лв. Животни почти не се гледат. Селото е постоянно захранено с вода и ток. Има една телефонна линия на частен абонат. Има магазин, който работи четири (понеделник, вторник, четвъртyк и събота) дни в седмицата и доставя повечето продукти по предварителна поръчка.

[редактиране] Религии

Няма църква. Населението е християнско. Няма следи от други религии.

[редактиране] Обществени институции

Затворено училище. Няма поща или кметство. Има спирка на междуградски автобус.

[редактиране] Културни и природни забележителности

Селцето е доста приятно за почивка независимо от сезона . Разположението му е сравнително разнообразно с високи хълмове и широко поле . В зависимост от сезона могат да си наблюдават различни животни и птици . Селото разполага с 5 чешми ,от който 4 са самостоятелно извиращи от хълмовете с различно качество , но всички са с добри показатели и препоръчвани от местното население за здравословен живот . В местноста могат да се намерят най - различни лековити билки и растеня . Местностите около селото дават възможност за Екотуризъм с големи възможности за паладков лагер. При подходящи условия през пролетта полето край селото дава възможност на опитните Гъбари да проверят свойте възможности , там виреят печурка и майска гъба , но през лятото могат да се намерят и масловки и пърхутки . С разнообразня си релеф селото , привлича хора желаещи почивка в тиха и приятно обстановка .

[редактиране] Редовни събития

Поради намелеля брой на жителите на селото вече липсват масови прояви , като събори и банкети . Преди , а и сега при повечи проявено желание от по - младите в селото се празнуват Св.Спас с даване на курбан на "Кулата" (местнос на един от хълмовете)с викане на свещеник от съседня град и коледуване.

[редактиране] Други

Местното население още обработва сравнително голяма част от земите край селото . Най-често много се садят картофи , боб (разполагат с голямо разнообразие от сортове запазило се през годините ), царевица , грах , тикви , лук , чесън и други подправки . Количеството на добиваните неща е сравнително малко и е за лично ползване . Обработването на земята се извършва ръчно и започва към края на април или в зависимост от атмосверните условия и продължава до към септември . Лятото местните земеделци и скотовъдци обработват полето , като го косят и пластят сеното за изхранване за изхранване на добитака през зимата .

[редактиране] Кухня

Населението на село Смолча е предимно от корени жители на родове от преди 120 - 130 г. Старите хора и най-вече бабите от местноста са умели в месенето на баници , погачи и различни видове дребни сладки . Различават се от други области главно при начина на замесване и оформление на приготвените тестени изделя . Отглеждането на млекодайни животни допринася за разнообразието в трапезата на населението като домашно кисело мляко , саламурено сирене ,извара и месо . За дълготрайното съхранение на зеленчуци , плодове , месо и млечни продукти местните могат да ви споделят големи тайни . Добронамереня местен нрав с приветствие ще ви покани в къщите на милине хора за да опитате от местните специалитети , а с повече времи и търпетие може и да Ви научат на запазени с векове готварски тайни .