Смоляновци
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Смоляновци е село в Северозападна България. То се намира в община Монтана, Област Монтана.
Смоляновци | |
---|---|
Данни | |
Област: | Монтана |
Община: | Монтана |
Население: | 1 251 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 356 м |
Пощ. код: | 3450 |
Тел. код: | 09542 |
Геогр. положение: | 43° 30' сев. ш. 22° 59' изт. д. |
МПС код: | М |
Кмет или наместник | |
Младен Младенов |
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено в полите на Широка планина на двата бряга на река Цибрица. Южно от селото е веригата на Широка планина. На нея се отличават върховете - Церов връх, Костин връх, Мечита и Шуруленица. Тук са изворите на Цибрица и Цибъра (Коритарската бара).
Северозападно над селото е връх Челиби бърдо, наречен на единствения турчин живял някога в селото - Челиби Осман бей. На върха е Орловият камък, който според легенда е хвърлен от Крали Марко от Стара планина. По натам са Муачовия зъбер, Златковския, Средния и Крайния зъбер, Бачиището и Гъзерлака. Следва дефилето на Коритарската бара. На запад от него са Рачов дол и ридовете на Стоовци: Плоска плоча, Сините камъни, Петковската ливада, Петковски камък, Рачовата поляна, Купните на Стоовци и на запад от тях е стръмната долина на Карачишката бара- приток на Нечинска бара. На север рида на Стоовци е межда със землището на Белотинци. По този хребет са Венеца, Козяка, Стръмно лице, Голината, Йовковия камък и на изток Пероза. На изток от село са Резановия връх, Пресойката, ливадите Голи рът, на юг- Вълинските ливади, Ненов рътлак, на запад- Влашко поле, Масленица, Длъгата поляна, Лазаркови ливади, Ганчови ливади и Преслапа. Североизточно от село е м. Блатото, северно са Песъка и Орничака, Свини дол, Батчин връх, Китката, Минковския оброк, височината Връхци, Плачков дол. На северозапад, като се пресече Коритарската бара е Добравата. Там са нивите на селото. Южно от шосето Е-79 и северозападно от село на ок. 5 км е височината Пероза, а тя огражда от север долината Коритара където преди масовизацията е имало над 200 колиби. От юг Коритара е ограден от Зъберите и северния им склон е м. Усойната.
[редактиране] История
[редактиране] Културни и природни забележителности
Северно от селото има вековен цер. До него са разкрити основите на римска наблюдателна кула, а 100-200 метра по-надолу в местността Селище се намират развалините на римското укрепено селище. На около 6 км западно от селото е скалистият връх Стоовци, опасан от 4 скали, наречени Купните. Те са ползвани от римляните и по-късно, по време на двете български царства, като сигнално укрепление. Източно от Стоовци е Петковският камък. Северно от него на поляната е имало римска постройка. По-късно на това място върху руините и е издигнат манастир, наречен на Св. Йоан Предтеча, известен също като и Арбанашки манастир. Вероятно това е станало по време на Второто българско царство. Наблизо е имало и гробища.
Църквата в селото е кръстена на Св. Петка.