Сноуборд
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
ИСТОРИЯ НА СНОУБОРДИНГА
През 1964 г., младият любител на сърфа Шърман Поппен мечтаел да сърфира из магическия зимен пеизаж на Скалистите Планини. За тази цел, той си направил сърф за сняг.
Първият му прототип била пластмасова планка дълга 1,20м:ските на две деца запоени една за друга. Той бил подарък за дъщеря му Уенди, която скоро след това била победителка в кварталното състезание. Една година по-късно, през 1965-та, идеята на Поппен започнала да се произвежда от производител на топки за боулинг. Така наречения снърфър(snurfer=snow+surf) си проправил път сред играчките в детските магазини и под новогодишната елха. За конкурентноспособаната цена от 15 долара, един милион снърфъри били продадени за 10 последователни години. Господин Поппен започнал да основава поредица от състезания.
Но снърфърът като масов феномен изчезнал толкова бързо, колкото се бил появил. В главите на хората останал само смътен спомен за неконтролируема играчка.
Краят на фантастичната идея да сърфираш из заснежените планини щял да настъпи със сигурност, ако нямало хора като Димитридж Милович и Джейк Бъртън Карпентър. През 1970 г., Милович, сърфист от Източното крайбрежие, плъзгайки се със поднос за кафе из снега на северения град Ню Йорк, измисля блестяща идея. Той започва да развива сноуборда, следвайки примера на новите къси сърфове. Той дори използва кантове от първична стомана – идея, от която скоро се отказва, защото кара само в дълбок сняг(powder). Той експериментира със стъкло на листове и едрозърнест пясък по борда, а също така и с найлонови каишки. Неговата компания "Winterstick" се смята за първата компания за сноуборд. През 1975 г. тя била спомената в американски списания като "Newsweek" и "Playboy", а през 1976-та, компанията изкарва на доскоро несъществуващият пазар, борд с лястовича(раздвоена) опашка. През 1980 г., компанията обявява банкрут.
Джейк Бъртън, тогава 23 годишен студент, бил напълно завладян от снърфинга и продължил да осъвършенства играчката, с цел да я развие до истинска спортна стока. Каишки за краката за по-добър контрол, вертикални стабилизатори за повече стабилност... Джейк търсел нови детайли, за да подобри карането си. През 1977 г. той решил да основе своя собствена компания във Вермонт. Започва издавайки малко бройки "сноубордове" - огъваеми дървени планки с автомати за водни ски. Малкият оборот далжащ се на "високата" цена от 38 долара, по никакъв начин не показвал, че това ще се превърне в най-голямата революция в зимните спортове и в основата на най-голямата сноуборд компания днес.
Точно по същото време, бившият скейтборд шампион Том Симс, пристрастен към снърфинга, започва да произвежда сноубордове. През 1977 г. Боб Уеббър създава известния сноуборд "Yellow Banana", направен от полиетилен. Година по-късно Чък Барфут прилага фибростъклото в производството на сноуборда. Повечето от първите бордове нямали автомати, а каишки. Все още забранен на пистите в ски курортите, сноуборда се практикувал нощем, тайно, с цел да се избегнат глоби.
През 1979-та, на ежегодното състезание по снърфър състояло се в Мичиган, професионалният снърфист Пол Грейвс прави freestyle демонстрация и подлудява публиката правейки 4 завъртония на 360°, спуска част от трасето на едно коляно и слиза от борда си на финала с предно превъртане(front flip). На същото състезание, Джейк Бъртън Карпентър се опитва да се състезава със своя екипировка. Имало протести срещу неговия неснърфистки дизайн на сноуборда. Пол Грейвс и други се застъпили за правото на Джейк да се състезава и било направено открито състезание, в което взел участие само Джейк.Той спечелил.
В същата година, Марк Анолик открива халфпайпа в Tahoe City, докато се мотае зад градското бунище. Бинго - това станало първия в света халфпайп за сноуборд. Той привличал много асове като Терри Кидуелл и Кейт Киммел, а също така и фотографи от списанията за скейтборд.
В началото на 80-те, дори в Европа първите сноуборд прототипи били факт. Но все повече фенове се опитвали да си внесат култовите американски бордове. Един от първите бил Хосе Фернандес от Швейцария, по-късно президент на ISF(International Snowboard Federation). Той си поръчал борд от САЩ през 1982-та, след като бил работил по свои дъски няколко пъти. По-късно, през 1985 г. той участвал в "North American Championships" в Калгари и взел 3-то място. Той е първият европеец участвал в американско състезание по сноуборд. Други пионери са Томми Делаго от Обераммергау и Петра "Milka" Мосих(световен шампион) от Констанц, Германия.
Материалите създадени от ски технологията подобрили възможностите за плъзгане на борда, а по-късно, първете автомати с висок гръб били направени от пионерите Flite, основани 1974г.. Все повече бордисти сваляли вертикалните стабилизатори и бавно, но сигурно снърфърът се превърнал в контролируем сноуборд и в приемлива спортна стока. През 1981 г. в Лийдвил, Колорадо се провело първото състезание по сноуборд. Година по-късно в Самоубийствената Шестица(Suicide Six), близо до Уудсток, Вермонт, се провел първият Национален Сноуборд Шампионат. Скоростта на спускачите била 60 m/ph.През 1985 г. излязло първото списание за сноуборд "Absolutely Radical", по-късно прекръстено на "International Snowboard Magazine". В същата година моделите на Sims - 1500 FE и Burton - Performer връщат стоманения кант в употреба! Европейските производители като Nidecker и Hooger Booger бързо наваксват техническото си изоставане и през 1987-ма, Хосе Фернандес печели в Гигантския Слалом на Американския Световен Шампионат в Брекенридж, Колорадо, с един от първите асиметрични бордове - знак че Европейската сноуборд индустрия не се нуждае повече от сравнения с американската. Германският ас Петер Бауер и французинът Жан Нерва също пожънали успех с асиметрични бордове. През 1987 г., първият Европейски Сноуборд Световен Шампионат провел се в Ливинго и Сейнт Мориц, сприятелява много бордисти от целия свят.
Родил се нов спорт. Сноубординга бил по-нов, по-свеж от всичко друго по пистите. Сноуборда бил революция, ода за свободата, нова религия за младите хора. Еволюцията ставала все по-бърза - заоблени краища, твърди обувки, плочкови автомати... бордове за дълбок сняг, състезателни бордове, freestyle бордове... асиметрични, с еднакви краища(twin-tip), карвинг... нови дисциплини като халфпайп, модули, спускане... През 1990 била основана ISF. Максималната скорост постигната със сноуборд е 201,907 km/h, рекорда е направен през 1999 в Лес Аркс от австралиеца Дарън Пауъл.
Междувременно, повече от 6 милиона сноубордисти раздробяват планините и стават все повече. Бялото препускане еволюира до олимпийски спорт с голямо, но за съжаление раздвоено лоби. Вместо да гонят сноубордистите от пистите(през 1985-та, само в 7% от американските курорти сноубординга е бил разрешен!), сега в зимните курорти се строят халпайпове и се организират състезания.Изобретателната текстилна индустрия създава нови тенденции в неестетичното и функционалното.Днес сноуборда е масов спорт.
Сноубордисти като Тердже Хааконсен, Шон Палмър, Даниел Франк, Мартин Фрейнамедец, Никола Тост и олимпийският шампион от Нагано, Рос Регаблиати, днес са световноизвестни звезди. Мега състезания като "Innsbruck's Air&Style" привличат 40 000 и повече зрители. В последните години сноубординга определя тенденциите в музиката и стила на обличане.
Сноубординга е младежката култура на 90-те!
Повече от 80% от децата, които практикуват зимни спортове, избират сноуборда - нищо чудно че той все още е най-купуваният новогодишен подарък. Със сигурност един ден децата ще питат по-старото поколение: "Дядо, защо си сряза сноуборда на две когато беше млад?".
Превод: Илия Славчев
