Спиро Гулабчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Спиро Гулабчев български общественик

Роден:	12 юни 1856 Лерин, днес Гърция
Починал:	1918 София, България

Спиро Константинов Гулабчев или понякога Гулапчев е български общественик, публицист и издател, основател на сиромахомилството, един от първите идеолози на анархизма в България.

[редактиране] Биография

Гулабчев е роден в големия български град в Македония Лерин (днес Флорина, Гърция) в 1856 година (два дни преди бъдещия му основен критик Димитър Благоев) в семейството на свещеник Константин Гулабчев, председател на българската община в Лерин.^[1] Учи в Цариград, Одрин и Пловдив. В 1877 година заминава за Русия, където две години учи в Духовната академия в Москва, а след това право в Московския университет, а от 1881 година в историко-филологическия факултет на Университета в Киев. В Киев Гулабчев основава българското студентско дружество „Приятелска дружина за унапредване на българщината в Македония“.

В Русия Гулабчев попада под влияние на народническите идеи и заради контакти с тайни народнически групи е изключен от универститета, лежи известно време в затвора и в крайна сметка е екстерниран от страната през 1886 година. Установява се в България и преподава в Габровската (1887-1888), Варненската (1888) и Търновската гимназия (1888-1889).

В този период Гулабчев поставя основите на българския вариант на народничеството - сиромахомилството като основава в Габрово, Севлиево и други градове така наречените „приятелски дружини“, които имат предимно пропагандни и просветни цели, но са основани на строго конспиративни начала.

В 1887 година Гулабчев издава книгата „Един оглед по етнографията на Македония“, в която подобно на лозарите, настоява за приближаване на българския книжовен език до западните народни говори. Гулабчев, повлиян от идеите на украинския федералист професор Драгомиров, смята, че териториалните проблеми на Балканите могат да се решат чрез създаването на Балканска федерация.

През 1890 година Гулабчев се установява в Русе, където открива печатница, отпечатала за съществуването си над 140 тома литература, основно социалистически, народнически и анархистични произведения, като „Какво да се прави“ на Чернишевски и първият български превод на „Манифест на Комунистическата партия“ на Маркс и Енгелс. В „Скоропечатницата“ на Гулабчев се печатат и няколко регионални либерални вестници.

Гулабчев влиза в конфликт със създателите на организираното социалистическо движение у нас Димитър Благоев и Никола Габровски.