Староунгарска писменост
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Староунгарската писменост е руническа писмена система, използвана от маджарите до началото на 11 век, когато първият християнски крал Ищван I въвежда латиницата. Писмеността продължава да се използва в отдалечени части на Трансилвания до средата на 19 век. Унгарските руни не са свързани с германските руни, а произлизат от орхонската писменост и са много близки до писмеността, използвана от хуните.
Унгарски руни
