Сторгозия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Археологически находки показват, че станция Сторгозия е била изградена вероятно в района на центъра на съвременния град Плевен. И както се случва често, по-добрите условия за стопанска дейност привлекли голяма част от населението на околните малки селища около станцията. В града бил настанен гарнизон – поделения от I Италийски легион, разквартируван в Нове (Свищов).

От 238 г. в балканските територии на Римската империя започват нападенията на готските племена, като с това се открива епохата на многовековните варварски нашествия, които променят напълно етническата и политическа картина в днешните български земи.

Редуващите се през няколко години варварски нашествия принуждават римските власти да вземат сериозни мерки за защита на населението, поселищната система и инфраструктурата на провинциите. Населението на пътната станция, вероятно убедено от собствен злощастен опит в незащитимостта й, отново се е придвижило към природноукрепения терен на днешния парк Кайлъка. В началото на IV век 31 декара са обградени в достъпните за нападател места с мощна крепостна стена, широка 2,20 м, изградена с ломен камък и спойка от бял хоросан. Археологическите разкопки са разкрили две порти и три подсилващи фортификационната линия кули. Във вътрешността на крепостта наред с жилищните построийки археолозите са разкрили голяма християнска църква-базилика, дълга 45,20 м и широка 22,20 м, и обществен склад за зърнени храни.

Археологическите находки от Сторгозия и некропола й – керамика, оръжия, монети – свиделствуват, че това укрепено селище е просъществувало до края на VI век. Заселването на славяните на Балканския полуостров, започнало през VI век и завършило в средата на VII век, временно прекратило живота на Сторгозия.

Днес името Сторгозия носи един от кварталите на град Плевен.