Суха игла
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Суха игла е техника в изобразителното изкуство, вид гравюра (офорт), при която не се изпозват киселини. Суха игла е относително лесна за изпълнение техника.
При сухата игла е добре да се запази ескизния характер на творбата.
Съдържание |
[редактиране] Техника
При сухата игла се изпозва специфичен инструмент - игла - с твърд стоманен или диамантен връх. С помощта на този инструмент се надрасква предимно метална (медна или цинкова) повърхност. Характерно е, че при това надраскване, за разлика от други офортни техники, от повърхността на метала не се отнема, а по-скоро се измества настрани, в зависимост от натиска, който прилага авторът, докато работи с иглата. При тази интервенция по метала се появяват неравности (грапавини) и вдлъбнатини.
След това повърхността се покрива с мастило. След като „излишното“ мастило се изтрие от медната повърхност, изображението се отпечатва върху престояла във вода хартия, която преди отпечатването е била подсушена от излишната вода.
[редактиране] Специфика
При сухата игла е много важно и в същото време трудно да се запазят вдлъбнатините при отпечатване. При неподходящи условия за печат, неравностите, получени при първоначалната обработка на творбата, се заравняват. Така, качеството и количеството на отпечатаните копия намалява. По тази причина номерирането на отпечатъците е много важно. Обикновенно тиражът не надминава 20 броя.
При нанасянето на мастилото върху металната повърхност, в зависимост от посоката на движение, а по-късно, при отпечатването на изображението върху хартия, в зависимост от силата на натиска на печатарския валяк, се получават специфични ефекти.Трудността произлиза от това, че при нанасянето на мастилото и при отпечатването, авторът трябва да пресъздаде своята идея за това, как трябва да изглежда творбата му в краен вариант.
[редактиране] История
Първите художници, които изпозват тази техника са Албрехт Дюрер, и Рембранд. По-известни техни творби, при които е изпозлвана техниката суха игла са "St.Jerome in the Wilderness", "The Man of Sorrows", "Holy Family" (Дюрер; 1512 г.) и "Трите кръста" (Рембранд; 1655 г.).
[редактиране] Галерия
"The Hundred Guilder",Рембранд |
"Трите кръста" , Рембранд |