Съвет на народните комисари на СССР

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Съветът на народните комисари на СССР (на руски Сове́т наро́дных комисса́ров СССР, съкратено СНК или Совнарко́м) от 6 юли 1923 до 15 март 1946 е висш изпълнителен и разпоредителен (а в началото на съществуването си и законодателен) орган на СССР и негово правителство. Във всяка съюзна и автономна република е съществувал Съвет на народните комисари, например Съвет на народните комисари на РСФСР (СНК РСФСР).

Народните комисари (наркоми) оглавяват наркомати.

Първият Съвет на народните комисари е създаден на 26 октомври 1917 г. - пет години преди образуването на СССР. На Втория конгрес на Съветите, съгласно конституцията от 1918 г. се е наричал Съвет на Народните Комисари на РСФСР. До образуването на СССР през 1922 година функциите на Съвета на народните комисари на СССР изпълнява Съвета на Народните Комисари на РСФСР.

Съдържание 1 Първи състав 2 Председатели 3 Първи заместници на Председателя 4 Заместници на Председателя 5 Секретари 6 История 7 Литература 8 Бележки

[редактиране] Първи състав

• Председател на Съвета на народните комисари — Владимир Ленин
• Нарком на вътрешните работи — Алексей Риков
• Нарком на земеделието — Владимир Милютин
• Нарком на труда — Александър Шляпников
• Наркомат по военните и морски въпроси — комитет, в състав: Владимир Авсеенко, Николай Криленко и Павел Дибенко
• Нарком на търговията и промишленността — Виктор Ногин
• Нарком на народното просвещение — Анатолий Луначарски
• Нарком на финансите — Иван Скворцов
• Нарком на външните работи — Лев Троцки
• Нарком на правосъдието — Георгий Ломов
• Нарком на продоволствията — Иван Теодорович
• Нарком на пощите и телеграфите — Николай Глебов
• Нарком на националностите — Йосиф Сталин
• Нарком на железопътния транспорт — постът временно остава незает.

СНК е сформиран в съответствие с Декрета за учредяването на Съвета на народните комисари, приет на II-я Всеруски конгрес на Съветите на работническите, войнишки и селски депутати на 27 октомври 1917 година.

[редактиране] Председатели

• Владимир Ленин (6 юли 1923 — 21 януари 1924)
• Алексей Риков (2 февруари 1924 — 19 декември 1930)
• Вячеслав Молотов (19 декември 1930 — 6 май 1941)
• Йосиф Сталин (6 май 1941 — 15 март 1946)

[редактиране] Първи заместници на Председателя

• Валерян Куйбишев (14 май 1934 — 25 януари 1935)
• Николай Вознесенски (10 март 1941 — 15 март 1946)
• Вячеслав Молотов (16 август 1942 — 15 март 1946)

[редактиране] Заместници на Председателя

• Лев Каменев (6 юли 1923 — 16 януари 1926)
• Алексей Риков (6 юли 1923 — 2 февруари 1924)
• Александр Цюрупа (6 юли 1923 — 8 май 1928)
• Влас Чубар (6 юли 1923 — 21 май 1925, 24 април 1934 — 4 юли 1938)
• Мамия Орахелашвили (6 юли 1923 — 21 май 1925)
• Валерян Куйбишев (16 януари 1926 — 5 ноември 1926, 10 ноември 1930 — 14 май 1934)
• Ян Рудзутак (16 януари 1926 — 25 май 1937)
• Григорий Орджоникидзе (5 ноември 1926 — 10 ноември 1930)
• Василий Шмит (11 август 1928 — 1 декември 1930)
• Андрей Андреев (22 декември 1930 — 9 октомри 1931)
• Валерий Межлаук (25 април 1934 — 25 февруари 1937, 17 октомври 1937 — 1 декември 1937)
• Николай Антипов (27 април 1935 — 21 юни 1937)
• Анастас Микоян (22 юли 1937 — 15 март 1946)
• Станислав Косиор (19 януари 1938 — 3 май 1938)
• Лазар Каганович (21 август 1938 — 15 май 1944, 20 декември 1944 — 15 март 1946)
• Николай Вознесенски (4 април 1939 — 10 март 1941)
• Николай Булганин (16 септември 1938 — 15 май 1944)
• Андрей Вишински (31 май 1939 — 15 май 1944)
• Розалия Землячка (8 май 1939 — 26 август 1943)
• Алексей Косигин (17 април 1940 — 15 март 1946)
• Михаил Первухин (17 април 1940 — 15 май 1944)
• Вячеслав Малишев (17 април 1940 — 15 май 1944)
• Климент Ворошилов (7 май 1940 — 15 март 1946)
• Лаврентий Берия (3 февруари 1941 — 15 март 1946)
• Лев Мехлис (6 септември 1940 — 15 май 1944)
• Максим Сабуров (10 март 1941 — 15 май 1944)
• Вячеслав Молотов (6 май 1941 — 16 август 1942)
• Георгий Маленков (15 май 1944 — 15 март 1946)

[редактиране] Секретари

• Николай Горбунов (17 юли 1923 — 29 декември 1930)
• Платон Керженцев (29 декември 1930 — 23 март 1933)
• Иван Мирошников (23 март 1933 — 29 март 1937)
• Михаил Арбузов (29 март 1937 — 31 юли 1937)
• Николай Петруничев (31 юли 1937 — 5 ноември 1938)
• Иван Болшаков (17 декември 1938 — 4 юни 1939)
• Михаил Хломов (10 юни 1939 — 14 ноември 1940)
• Яков Чадаев (14 ноември 1940 — 15 март 1946)

[редактиране] История

Според конституцията на СССР от 1924 г. разделението на функциите между СССР и съветските републики се изразява в разделение на наркоматите на СНК на СССР на общосъюзни (по международни въпроси, по военни и морски дела, външна търговия, съобщителни пътища, поща и телеграфи) и обединени (Висш съвет на народното стопанство, наркомати на продоволствията, труда, финансиите и работническо-земеделските инспекции). Общосъюзните наркомати осъществяват властта си чрез «свои пълномощници», а объединените — чрез съответните наркомати на съюзните републики. Някои наркомати, свързани с национални особености, били оставени само на нивото на съюзните републики (наркомати на земледелието, вътрешните работи, правосъдието, образованието, здравеопазването и социалните грижи).

На 15 октомври 1941 г. постъпва нареждане за преместване на правителството в Куйбишев. През 1946 г. СНК се преобразува в Министерски съвет на СССР.

В съответствие с конституцията на СССР от 1924 г. Съветът на народните комисари на СССР се създава с постановление на Централния изпълнителен комитет на СССР.

Според конституцията на СССР от 1936 г. Съветът на народните комисари на СССР се преобразува във Върховен съвет на СССР.

ВНИМАНИЕ: Тази статия се нуждае от частичен или цялостен превод. Ако имате познания по използвания език, не се колебайте! Благодарим Ви, че помагате на Уикипедия!

К ведению СНК СССР относилось объединение и направление работы общесоюзных и союзно-республиканских народных комиссариатов, принятие мер по осуществлению народно-хозяйственного плана и государственного бюджета, по укреплению кредитно-денежной системы, по обеспечению общественного порядка, осуществление общего руководства в области внешних сношений с иностранными государствами и др.

[редактиране] Литература

• Государственная власть СССР. Высшие органы власти и управления и их руководители. 1923-1991 гг. Историко-биографический справочник./Сост. В.И. Ивкин. Москва, 1999.

[редактиране] Бележки