Сърнела
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Сърнела | |||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Сърнела с добре изразени люспи на гуглата
|
|||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
Сърнелата (Macrolepiota procera), наричана още чадъреста гъба, конска гъба, вретенка, самодивска гъба, кукумарка (в района на планината Странджа) и змийска гъба, е вид базидиева гъба от род Macrolepiota. Сърнелата е широко разпространена в България и се среща доста често. Най-изявеното й качество е, че е много добра и вкусна ядлива гъба. Добре позната е яйцевидната млада и огромната разтворена гугла на тази сърнела. Диаметърът на разтворената гугла и височината на гъбата лесно достигат 40 см.
[редактиране] Характерни белези
- Гугла:
Отначало формата й е яйцевидна и не се разперва докато не се е изпънало стъблото напълно. Тогава обемът й се овеличава. Гуглата, докато се развива и бавно разперва скъсва частичното покривало под своите пластинки, оставяйки пръстенче около стъблото. Напълно развитата гугла е плоска, при благоприятно време и влажност с огромен диаметър, с концентрично разположени кръгове от кафяви люспи на бял, кремав, или бледо-кафеникав фон.
В центъра на гуглата е разположена пъпка (гърбица) и е винаги покрита с същата кафява матова материя от която са направени тъмните люспите около нея. От към краищата на гуглата лесно се премахват и бели влакна, прах и други фини частици. Ръбът на гуглата не е подвит а висящи парченца придават назъбеност.
- Месо:
Месото е сравнително меко но е леко жилаво и не се разпада. На цвят е бяло но при нараняване може да се оцвети леко розово. Има приятен аромат на ядки и по-точно лешници който е най-изразен при застаряващите сърнели. Вкусът е също така приятен.
- Пластинки:
Бели, понякога с розови шарки и досто нагъсто разположени. Не са сраснали с пънчето и са деликатни — лесно се пречупват.
- Споров прашец:
Бял.
- Пънче:
Високо (до около 40 см) и се развива преди гуглата. Отначало вътрешността му е плътна и бяла, по-късно куха и с здрави влакна. Пънчето е окрасено с уникален съчетание от люспички наподобяващ змийска кожа. По дължината на стъблата на развитите гъби има бяло и меко пръстенче което може да се движи нагоре и надолу. В основата си, пънчето е крушковидно.
[редактиране] Месторастене
Любимите кътове на сърнелата са откритите планински пасища и горски поляни. Нерядко се среща и в гори, шубраци и храсталаци но там рядко плододава повече от едно плодно тяло. Не обича влагата, а и расте в сухо време когато други гъби плододават слабо. Често се срещат и самодивски кръгове от няколко сърнели. Нейният сезон на плододаване е дълъг — от ранна пролет до късна есен. Сърнелата, както и други полски гъби, е нетолерантна към почва обработена с изкуствена тор и химикали.
[редактиране] Събиране
Гъбата е ценена високо. Гуглата, разперена или не, се отрязва, като пънчето се премахва поради това, че е жилаво, твърдо, влакнесто и неядливо. Най-много се ценят младите, почти отварящи се, гугли. Исползува се веднага, като се реже на късове и се готви. Късовете може да се панират или прибавят към баница. Не е за предпочитане сърнелата да се съхранява дълготрайно.
При събиране трябва да се внимава сърнелата да не се сбърка с някоя от отровните мухоморки. Понякога съвсем новоизникналите сърнели приличат на други видове и трябва гъбата да се изчака да порасне за пълна сигорност.
Сърнелата лесно се сбърква с близката червенееща сърнела (M. rhacodes). Този вид е с по-скромни размери, по-едролюспест и месото му червенее при разрязване. Има силен аромат и предпочита по-сенчести места в градини и гори. Яде се но никога в прясно състояние.
Елегантната сърнела (M. mastoidea) прилича на обикновената сърнела но не расте до същите размери, а люспите и са по слабо развити. Този вид е също така годен за ядене
