Теория на тирбушона

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Теорията на тирбушона е името на хипотетична теория, опитваща се да обясни строежа на Земята и промените в климата. Към юли 2006 подробности за нея не са публикувани и тя е известна само от няколко интервюта и статии в български вестници^[1][2][3] на нейните автори проф. д-р Рангел Гюров, хидрогеолог от Нов български университет, и ст.н.с. д-р Бойко Рангелов, геофизик от Геофизичния институт на Българската академия на науките). Академик проф. д-р Стойчо Панчев определя теорията като ненаучна и нарича нейните автори „псевдоучени, които жонглират умело с научна фразеология“.^[4]

Според наличните данни, теорията на тирбушона разширява теорията за тектонските плочи, чрез която в класическата наука се анализират земните движения, земетресения и метаморфози. В основата ѝ е аналогия между движенията в земната кора и в атмосферата. Името на теорията идва от въртеливото движение, което според авторите се наблюдава на определени области от земната повърхност. Според Рангел Гюров геоложките процеси водят до промяна в наклона на оста на Земята, което предизвиква промени в климата.^[3]

[редактиране] Източници

1. ↑ „Българска теория на тирбушона обяснява бедствията“. corkscrew.hit.bg. Сайтът е посетен на 6 юли 2006
2. ↑ Иванова, Детелина (Април 2006). „Теорията на тирбушона“. National Geographic България (4 (6)): стр. 56-57. ISSN 1312-6571.
3. ↑ ^{3,0 3,1} (2005). „Времето у нас става като в тропиците“. в. Монитор. Сайтът е посетен на 6 юли 2006
4. ↑ Panchev, St. (November 2005). „A scientific view on the apocaliptic climate changes foretold by certain pseudoscientists“ (PDF). Bulgarian Academy of Sciences News (11 (27)): стр. 2-3. ISSN 1312-2436. Сайтът е посетен на 6 юли 2006.