Тесла

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За американския изобретател вижте Никола Тесла.

Единицата тéсла (символ T) е производна единица от SI за плътност на магнитния поток (или магнитна индукция). Това е единицата, с която се измерва интензитетът (плътността) на магнитното поле.

Съдържание

1 Определение
2 Произход
3 Разяснения
4 Преобразуване
5 Примери

[редактиране] Определение

1 T = 1 Wb•m^-2 = 1 kg•s^–2•A^–1 = 1 N•A^–1•m^-1 = 1 kg•s^–1•C^–1

[редактиране] Произход

Единицата тесла е била приета през 1960 г. и наречена на името на сръбско-американския изобретател и електроинженер Никола Тесла.

[редактиране] Разяснения

Едно тесла е стойността на пълния магнитен поток ("силата" на магнита), отнесен към площта на този поток. Следователно, намаляването на площта, обхваната от потока, увеличава плътността на магнитния поток. Това увеличение може да продължава, докато материалът не се насити магнитно и/или ако „утечката” на магнитното поле не се увеличи толкова бързо, че допълнителното увеличение на плътността стане невъзможно.

[редактиране] Преобразуване

Едно тесла е еквивалентно на:

10 000 гауса (G), използвани в системата CGS
10⁹ гами (γ), използвани в геофизиката

[редактиране] Примери

В космическото пространство плътността на магнитното поле е между 0,1 and 10 нанотесла (10⁻¹⁰ T и 10⁻⁸ T),
На повърхността на земята магнитното поле на географска ширина 50° е 58 µT (5,8×10⁻⁵ T); а на екватора, т. е. на ширина 0°, е 31 µT (3,1×10⁻⁵ T);
Магнитното поле на голям подковообразен магнит е 1 милитесла (0,001 T);
Голям 12-килограмов магнит на високоговорител осигурява поле с напрегнатост 1 T в междината за бобината на мембраната;
В медицински скенер с магнитен резонанс полето е до 4 T, експериментално се достига до 12 T;
В слънчево петно полето е 10 T;
Най-силното постоянно магнитно поле, получено в лабораторни условия (National High Magnetic Field Laboratory [1] в Талахаси, Флорида, САЩ) е 45 T [2];
Най-силното импулсно магнитно поле, получено при неразрушителни условия (лабораторията Koichi Kindo в Университета на Осака [3]), е 80 T;
Най-големият магнитен импулс, получаван някога (при експлозия) в лаборатория (град Саров, Русия), е 2800 T,
Неутронните звезди имат поле от 1 до 100 мегатесла (10⁶ T до 10⁸ T);
Полето на магнетарите е от 0,1 to 100 гигатесла (10⁸ до 10¹¹ T),
Максималната теоретично възможна магнитна индукция на неутронна звезда, а следователно и на всяко известно тяло е 10¹³ T (10 тератесла).