Типченица
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Типченица е село в Северозападна България. То се намира в община Мездра, Област Враца.
| Типченица | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | Враца |
| Община: | Мездра |
| Население: | 482 (13/09/2005) |
| Надм. височина: | 437 м |
| Пощ. код: | 3164 |
| Тел. код: | 09124 |
| Геогр. положение: | 43° 4' сев. ш. 23° 43' изт. д. |
| МПС код: | ВР |
| Кмет или наместник | |
| Божидар Големанов | |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Типченица се намира в планински район.
[редактиране] История
Драган Вучев от с. Типченица- герой от Балканските войни 1912 -1913 г. от опълченците от ХІІ призивен набор на І Софийска дивизия.
[редактиране] Празненства
На 29 юли 2006 се проведе първото по рода си надпяване в село Типченица.Празненството се състоя на Кланела могила.Присъстваха 1700 души.За забавлението на публиката се заеха над 17 състава.На фона на хубавата музика се извиваше хоро от млади и стари.Надпяването спечели хора на село Типченица.Това се превръща в традиция за селото.Голям празник също са датите 1/14 февруари -Трифон Зарезан, когато се зарязват лозите със много музика, народни обичай и много вино със, което е прочуто селото.Памела Цакова 12години.
[редактиране] Традиции
В селото се правят курбаните на празниците:Св.Дух,Св.Илия, Св.Арахангел Михайл.Памела Цакова 12 години.
[редактиране] Обществени институции
[редактиране] Културни и природни забележителности
Църквата е строена през 1830 година изцяло с дарения от населението. Градежът завършил за 4 години. В летописа на селото се казва, че новият храм израсъл върху основите на стар, от времето преди турското робство. Дълго време тук се помещавало и килийното училище. През 1870 година зографът поп Петко Влашкоселец я изрисувал цялата, което било рядкост в неговата практика. Любопитно е, че почти всяка библейска сцена носи имената на местните хора-дарители, които са я поръчали. Църквата е известна и с обезглавения образ на бог Саваот. Случката станала през 1880 година, когато хората от Типченица решили да построят кубе на ниската постройка от времето на робството и с това да отбележат освобождението си. При разрушаването на стените бил прекъснат стенописа с образа на бог-отец и оттогава досега на стената край купола е останала само брадата му и фигурата. След като била укрепена конструкцията, от 6 месеца върху стенописите се трудят двама реставратори - Борян Димитров и Атанас Атанасов, възпитаници на Варшавската художествена академия и носители на престижния медалион "Маркони". Те само възстановяват предишния блясък на фреските без да ги дорисуват. Първоначалните изображения били покрити с вар и сега художниците свалят този пласт и подновяват яркостта на багрите с вносни пигменти на естествена основа. Дървените икони на два века са добре запазени, защото навремето предприемчив свещеник от съседно село ги събрал и съхранил, докато църквата се рушала.
На 29 юли 2006 се проведе първото по рода си надпяване в село Типченица.Празненството се състоя на Кланела могила.Биха дошли над 1700 жители, но и от други села.За забавлението на публиката се заеха над 17 състава.На фона на хубавата музика се извиваше хоро от млади и стари.Надпяването спечели хора на село Типченица.Това се превръща в традиция за селото.В селото се възтановяват традицията на курбаните, които се извършват на празниците:Св.Дух,Св.Илия и Св.Арахангел Михайл.Голям празник сущо са датите 1 и 14 февруари -Трифон Зарезан, когато се зарязват лозите със много музика, народни обичай и се лее много вино със, което е прочуто селото. Памела Ц. 12години 25.01.2007.
[редактиране] Известни жители
В това малко селце има около 480 души.По-известни обаче са 105 годишния Петър Цинцарски и потомците на рода Пеловски.Всички жители продължават да прославят селото си и да ни радват с постигнатите си цели.Памела Цакова 12години.
[редактиране] Рода Пеловски
[редактиране] Новости
1 млн.лв. са инвестирани през 2005 г. в производството на лозови пръчки в балканското село Типченица. Инициатор на родолюбивото дело да възроди отколешния поминък на хората е Сергей Кирилов.
През 2003 г. неговата фирма "Скай клуб"ООД за пепиниерство и лозарство осигурява постоянни работни места за 30 човека и още за 70 сезонни работници. Сергей е собственик на 70 дка лозови масиви и се надява до края на т.г. те да нараснат на 250 дка.В следващите 7 години инвестицията ще наброява 10 млн.лв, надява се Сергей Кирилов. "
През 2005 г. сме произвели 6 хиляди пръчки за посадъчен материал, а за новия сезон цифрата ще надхвърли половин милион", похвали се пред жителите на селото на 1 февруари, където близо 150 човека се събраха с бъклица вино и лозарски ножици на зарязването на лозето.
Дъщерята/ собственик на туроператорска фирма/ на Сергей Кирилов също е запалена от идеята да инвестира в туризма на Типченица. Идеята й е на площ от 40 дка да построи къщи, характерни за всеки географски регион на България.
Източник:Dariknews ++++++++ Столетник заряза лозята в балканското село Типченица за празника Трифон Зарезан
Илиана Минковска - Враца Сряда 01 Февруари 2006
Най-старият лозар у нас – 106-годишният Петър Цинцарски, пръв изпълни днес вековния ритуал в деня на Свети Трифон Зарезан в балканското село Типченица. Тук на височина 800 метра над морското равнище се отглеждат едни от най-хубавите лозя в Област Враца.
"Колкото капки вино, толкова кола грозде, за богата и здрава реколта, от всяка лоза – кош грозде, от всеки кош – ведро вино...", така столетникът дядо Петър пожела тази година да има добра реколта. "Да даде на главинка по грозде, догодина да дава и повече, да може да се набере и да се напълнят бъчвите...", допълни той.
Производството на облагородени лозички тук има 105-годишна история. Допреди четвърт век в Типченица са произвеждани годишно по 6 милиона лозови пръчки, изнасяни в 10 страни, сред които Франция и Италия. Сега този занаят се възражда от фермера Сергей Кирилов, който се е завърнал в родното си село и вече очаква реколта от първите 70 дка лозя.
Създадени са и 100 работни места, а тази година целият масив ще достигне 350 дка. "Нашата цел е в бъдеще да произвеждаме изключително качествени български вина, като наблягаме на нашия край – врачански мискет", каза фермерът Сергей Кирилов.
За виното от врачански мискет пише преди 109 години Алеко Константинов, когато то печели златен медал на световно изложение в Брюксел. Въпреки модерните технологии сега, рецептата на хубавото вино си остава една и съща. "За хубавото вино - хубава работа, да се копае, да се поддържа редовно, както си трябва", казва дядо Петър Цинцарски.
Наздраве!
