Тодор Влайков
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Тодор Влайков български писател |
|
 |
|
| Роден: | 13 февруари 1865 Пирдоп, България |
|---|---|
| Починал: | 28 април 1943 София, България |
Тодор Генчов Влайков (1865-1943) е български писател, общественик и политик. Роден е на 13 февруари 1865 г. в град Пирдоп. Най-известното му произведение е повестта „Дядовата Славчова унука“. Действителен член на БКД (дн. БАН) от 1900. Завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет през 1888. Един от основателите (1895) и председател (1898) на Българския учителски съюз. Тодор Влайков е сред основателите и първи лидер на Радикалдемократическата партия.
[редактиране] Частична библиография
- „Леля Гена“ (1890)
- „Разкази и повести“ (1897)
- „Дядовата Славчова унука“ (2 изд. 1928)
- „Преживяното“ (1934, 1939, 1942починал е на 28 април 1943г. в София
