Топханенски акт

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Топханенският акт е българо-турска спогодба, според която Съединението на България юридически се признава международно. По стар стил Топханенският акт е подписан на 24 март 1886 г. (нов стил — 5 април) от посланиците на Великите сили, Великия везир Кямил паша и министъра на външните работи и изповеданията на България Илия Цанов в двореца Топхане. С подписването му приключва Цариградската конференция от 1885–86 г.

Чрез Топханенския акт българският княз (по това време княз Александър Батенберг) поема управлението на Източна Румелия. В замяна на това Османската империя получава Кърджалийска околия, както и 21 села по долината на р. Въча, в които живеят най-вече мохамедани. Тези села се намират в днешните общини Девин и Борино, както и в община Смолян (село Мугла).

Така България губи 1640 км² от своите земи и територията ѝ вече е 94 705 км².