Трансформатор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Трансформаторът е електрическо устройство, за преобразуване на променливо електрическо напрежение с една стойност в напрежение с друга стойност. От тук трансформаторите се делят на понижаващи и повишаващи.

Напрежението, което се подава на трансформатора, се нарича първично (входящо), а това, което се получава, се нарича вторично (изходящо).

Трансформаторът се състои от 2 намотки, монтирани на общ затворен магнитопровод. Първичната намотка, при подадено към нея напрежение, създава магнитен поток в общия магнитопровод. Пулсирайки, този магнитен поток индуктира напрежение във вторичната намотка. Ако навивките на вторичната намотка са повече от навивките на първичната, то трансформаторът е повишаващ и обратно.

Съотношението "брой навивки на волт" е еднакво за двете намотки. Важно е също да се има предвид и това, че първичната и вторичната мощност са равни, което означава, че в каквото съотношение са първичното и вторичното напрежение, точно в обратното съотношение са първичният и вторичният ток. Това е важно при избора на дебелината на проводника за първичната и вторичната намотки.

• P=U.I
• P₁=P₂
• U₁.I₁ = U₂.I₂ > U₁/U₂ = I₂/I₁