Фотоапарат
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
Фотоапарат е устройство за заснемане на единични фотографии или последователни със или без звук като тези при видео камерата. Напоследък термина камера навлиза масово в употреба на мястото на фотоапарат, заради прехода от аналогов към цифров начин за запис на информацията от този тип устройства (фороапарати, видео камери). Името камера идва от латинското камера обскура - "тъмна стая", Първоначално се е използвало голямо помещение за прожектиране на образи като при съвременните апарати това помещение е умалено до удобни размери. Рабира се тогава не е било възможно прожектираните образи да се записват. Фотоапаратите могат да работят както със видимия спектър на светлината така и с невидимия, виж Рентгенов апарат.
[редактиране] Устройство
Всеки фотоапарат се състои от няколко основни части. Кухо свето-непропускливо тяло със отвор в единия край (преден), през който да влиза светлина, и на другия край (заден) записваща повърхност или повърхност на която може да се наблюдава обекта към който е насочен апарата. Лещи които са поставени пред отвора и спомагащи, в отвора да влиза повече светлина и образа на задната повърхност да е фокусиран. Отвора в тялото обикновено се контролира от механична диафрагма наречена бленда, но при някои по-прости фотоапарати отвора е с фиксиран размер.
Размера на отвора и яркостта на заснемания обект определят количеството светлина което влиза в апарата за еденица време. Фактора време се контролира от друга част наречена затвор, той определя времето през което образа ще бъде прожектиран на задната повърхност на тялото. Този преиод се нарича време за експозиция. Например при слабо осветени обекти времето за експозиция би следвало да се увеличи или блендата да се отвори и така да се позволи на повече светлина да навлезе в апарата.
Поради оптичните характеристики на лещите, само обекти на определено разстояние от фотоапарата се прожектират ясно. Процеса на настройка на това разтояние се нарича фокусиране на апарата. Някои камери нямат механизъм за фокусиране, вместо това те имат много малък отвор на блендата. Това осигурява непрекъснаития фокус на всички обекти от някакво разстояние нататък (3м - до безкрайност). Обикновено така са произведените най-евтините фотоапарати. Някои са призведени със система за ограничено фокусиране като на потребителя е дадена възможност да избира между няколко фиксирани позиции обикновено отбелязани със икони: Близък портрет, Портрет в цял ръст, Пейзаж.
При фотоапаратите има възможни релализации на механизма за наблюдение на заснеманото. Най-обикновения от тях е посредством окуляр който предоставя на снимащия оптическа картина близка до тази която се прожектира в самия апарат. При огледално рефлексните фотоапарати светлината от лещите бива пренасочна към окуляра посредством система от огледало и призма. Така снимащия получава възможно най-пълна представа за това което снима. При цифровите камери обикновено заснеманата сцена може да се гледа в реално време на дисплей на външната част на гърба на апарата.
Повечето от новите фотоапарати имат вградени системи за авто-фокус. Системите използват различни методи за установяване на фокуса. 
[1].
Традиционните фотоапарати, още нарични филмови или аналогови използват фотографска лента или фотографска плака за да заснемат светлината. Докато съвременните цифрови фотоапарати и видео камери използват CCD или CMOS електронни сензори за да улавят светлината а после информацията от тях бива прехвърлена на цифров носител, памет или магнитна лента. Това предоставя възможността да се преглежда вече заснетия материал.
Апаратите които могат да заснемат много изображения последователно се наричар видео камери или кино камери. Тези категории вече често се припокриват поради разширените възможности на цифровите апарати или нуждите от специални ефекти ви киното.
Стерео фотоапаратите заснемат изображения които при преглеждане със специална техника изглеждат триизмерни.
Някои от фотоапаратите снимащи със лента имат утреойства за отпечатване на датата върху кадъра.
[редактиране] История
Първите фотографии са били направени през 1826 от Joseph Nicéphore Niépce чрез използване на дървена кутия направена от Чарлз и Винсент Шевалие в Париж. Niépce създава първата снимка базирайки се на откритието на Йохан Хенрих Шулц (1724) че смес от сребро и варовик потъмнява на слънчева светлина. Това е било раждането на фотографията но самите апарати са позлнати на човечеството много години преди това но до тогава прожектирания образ не е можело да се запазва.
Първият апарат достатъчно удобен за пректически цели е бил направен от Йохан Цан през 1685, почти 150 години преди самото заснемане да стане възможно. Първите фотоапарати са много близки до модела на Цан но имат добавен механизъм за поставяне на фотографски плаки за заснемане на образа. Плаките са били медни и са се произвеждали по процеса изобретен от Жак Дагер. Докато хартиените снимки са били изобретени от Уилиям Фокс.
Процеса на проявяване на плаките е изобретен от Фредерик Скот Аркер през 1850-та година и позволява процеса на експозиция да бъде сериозно намален, но е било нужно фотографите да подготвят плаките на място което е изисквало винаги да има тъмна стая наблизо. Независимо от тези трудности този процес на снимане е станал много разпространен. Били са изобретени фотоапарати позволяващи процеса на нанасяне на светочувствителния слой и проявяването да се извършват в самия апарат.
