Фотографски филм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Фотографският филм представлява целулоидна лента покрита със светло-чувствителен материал, върху който се проектира изображение. Филмът е матрица, покрита със светлочувствителни микрокристали и сребърен халогенид, като са разпръснати в полимерна среда (например желатинова). В началото в практиката са се използвали живачни съединения, оловен йодид, меден бромид и др.

За да се получи изображение върху филма, той се осветява, за определено време, то зависи от факторите, определящи експонацията - отвор на диафрагмата, чувствителност на негатива, осветеност на обекта. Негатива се съхранява на тъмно, за да не може светлината да въздейства на отпечатаното изображение, след което се поставя в проявяващ разтвор. Той най-често е воден разтвор на химически вещества. В черно-бялата фотография се използват глицин, метол, амидол и др. След проявянането на негатива той се измива, за да не може химикалите да действа върху него.