Фърговци
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фърговци е село в Северна България. То се намира в община Габрово, Област Габрово.
| Фърговци | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | Габрово |
| Община: | Габрово |
| Население: | 17 (13/09/2005) |
| Надм. височина: | 514 м |
| Пощ. код: | 5301 |
| Тел. код: | 066 |
| Геогр. положение: | 42° 52' сев. ш. 25° 19' изт. д. |
| МПС код: | ЕВ |
| Кмет или наместник | |
| Име Фамилия | |
Съдържание |
[редактиране] География
Село Фърговци се намира в планински район. Разположено е на 9 км. югоизточно от Габрово. До него се достига по тесен четвъртокласен асфалтов път с много завои. Той тръгва от моста в квартал "Бичкиня", Габрово, в дясно на изхода за град Трявна. Минава се през квартал "Кряковци" и село Богданчовци, след което пътят се разклонява. Надясно е за Балани, а наляво - за Фърговци и Генчевци. До Фърговци няма редовен транспорт.
[редактиране] История
Фърговци е от типа селища, които по-скоро се отнасят към махалите, вместо към селата. Създадено е в края на 19 век. Името му произхожда от странно звучащото и анахронично име Фърго. Най-вероятно човек с това име пръв се е заселил там и така е положил началото на това малко балканско селце. На практика в момента Фърговци има само 4-5 стари къщи, останали от началото на миналото столетие. През 70-те и 80-те години на 20 век около тях се появяват постепенно нови постройки тип "вила", като понастоящем те вече са над 30. Прекрасният изглед към централния дял на Балкана, чистия въздух и тишината са причина постепенно мястото да заприлича на вилно селище.
[редактиране] Поминък
Сравнително бедната, жълто-песъчлива почва не позволява развитие на традиционните градински зеленчуци, които предпочитат по-силна почва. Районът не разполага с достатъчно вода за поливно земеделие, а характерният планински релеф пречи за формиране на лесни за обработка градини или басчи. Прокараният през 1980-те години водопровод снабдява живеещите с питейна вода, но през летния сезон, когато хората започнат да поливат градинките или да пълнят малките басейнчета край къщите си, често се случва дебитът да не покрие нуждите и чешмите пресъхват.
Отглеждат се малини, картофи, корнишони, чушлета, домати, подправки. Преди няколко десетилетия по баирите край селцето е имало много овощни дървета - основно сини сливи и планински сортове ябълки.
След разтурянето на местното АПК през `90-те години, традиционното за региона овцевъдство замира. Към момента малкото на брой местни хора (повечето на преклонна възраст) отглеждат кози и кокошки.
Реституцията на част от горския фонд направи някои от жителите притежатели на гори. Състоящи се предимно от широколистни и малко иглолистни дървета, те са обект на регулирана сеч и продан на материал за огрев, което се превърна напоследък в източник на допълнителни доходи за населението.
[редактиране] Редовни събития
През `70-те години няколко старозагорски семейства, привлечени от красотата на Балкана изградиха свои вили на Фърговци. Странно е, че разстоянието и неудобния за преминаване шипченски проход не ги спира и те десетилетия минават Стара планина, за да ги навестяват.
Благодарение на тях напоследък в традиционно събитие за Фърговци се превърна честването на Еньовден. Всяка година, в края на месец юни те пристигат и внасят весело настроение в селцето, огласяйки го със своите песни.
На самият Еньовден - рано призори - всички се отправят към околните баири, където берат кантарион, мащерка, равнец, листа и плодове на горски ягоди... Според традицията набраните на този ден билки са много ценни, тъй като церяли всички болести. Човек трябвало да се върне с пълни торби със всевъзможни ароматни треви и да се "окъпе във тях". Тъй като в околността няма действаща църква, молитвата за здраве се отправя под открито небе от свещеника, когото билкарите водят със себе си. Интерес буди смесицата от християнски и езически обичаи, свързани с почитането на Еньовден.
