Цветан Радославов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Цветан Радославов Хаджиденков е роден в гр. Свищов през 1863 г. По професия той е учител, а висшето си образование по философия е завършил в Лайпциг, Германия.

През 1885 г., по пътя към бойното поле, той композира песента "Горда Стара планина", която по-късно през 1905 г. е обработена от композитора Добри Христов, а през 1964 г. се превръща в химн на България. Смята се, че за написване на мелодията Радославов използва известното в родния му край Свищовско хоро.

Текстът на песента е променян нееднократно. Последните промени датират от 1990 г., а след приемането на първата демократична Конституция на страната, песента "Мила Родино" е отново утвърдена като национален химн на Република България.

Освен създател на българският химн, Цветан Радославов е и блестящ учен. Той е един от тримата българи (заедно с д-р Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които са защитили доктората си при бащата на съвременната научна психология – Вилхелм Вундт. Той отхвърля всички покани за преподавателска кариера във Виена, Лайпциг и Прага и се завръща в родината си, където като учител в ІІІ-та мъжка гимназия в София смята, че прави истинския си принос в съграждането на съвременна България, като учи младите българи на западни и древни езици, психология, етика и логика. През целия си живот, роденият в Свищов ерудит, живее в малка мансарда на улица Ангел Кънчев 3, където днес има плоча, направена от Георги Чапкънов.

Цветан Радославов умира през 1931 г.