Цвят (ботаника)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Цветът е генеративен орган при покритосеменните растения. Поради това те се наричат още и цветни растения.

Цветовете могат да бъдат еднополови и двуполови. Еднополовите цветове могат да бъдат разположени еднодомно или двудомно. Еднодомно разположение означава, че върху едно растение се разполагат цветове и от двата пола (пример: обикновена леска). Двудомно разположение означава, че върху едно растение се разполагат цветове само от единия пол, така, че растението може да бъде или мъжко, или женско (пример: върби, тополи, черници, коприва).

Двуполовите цветове имат органи и на двата пола. Поради това те се наричат понякога хермафродитни цветове.

Цветът се състои от стерилна и фертилна части. Стерилната се нарича също околоцветник, а фертилната - същински цвят. В някои случаи стерилната част може да липсва и такива цветове са без околоцветник. Цветовете се прикрепват към клоните или стъблото с помощта на цветна дръжка, но понякога са приседнали. Цветовете се разполагат в т. нар. цветно легло.

Устройството на цветовете е изключително важен систематичен белег. На базата на устройството на цвета са направени и съвременните класификации на цветните растения. Поради това за всяко семейство се съставя обобщена цветна формула, указваща особеностите на различните части на цвета.

Напълно развитият околоцветник се състои от две части - вътрешна и външна. Външната се нарича чашка (Calyx). Чашката може да е образувана от няколко отделни листовидни сегмента, които се наричат чашелистчета. Често чашелистчетата са сраснали помежду си. Обикновено чашелистчетата са оцветени в зелено.

Устройството на венчето (Corolla) е аналогично на чашката. То може да бъде съставено от сраснали помежду си или свободни венчелистчета. Обикновено венчелистчетата са оцветени в най-различни цветове и на тях се дължи баграта на цветовете.

Същинската част на цвета се състои от мъжките и женските размножителни органи - тичинките и плодника.

Тичинките (stamen, Androceum) представляват мъжката част на цвета. Те се състоят от тичинкова дръжка (filamentum), прашник (anthera) и свързваща част (conectivum). Съществената част е прашникът, където се формира цветният прашец (поленът).

Плодникът (Gyneceum) е женската част на цвета. Състои се от яйчник или завръз (ovarium), стълбче (styllodium) и близалце (stigma). Завръзът е долната част на плодника, в която се образуват и развиват семепъпките. В зависимост от разположението си спрямо останалите части на цвета, завръзът бива горен, долен и полудолен. Горен завръз е този, при който останалите части на цвета са разположени под него, полудолен е когато останалите части на цвета са сраснали с него до половината и долен - когато завръзът е сраснал изцяло с цветното легло и останалите части на цвета са разположени над него.

След като частите на цвета са вече известни., можем да дадем пример с една цветна формула: Ca4 Co(4) A2 G1 - Oleaceae. Ако разтълкуваме тази цветна формула, пред нас е семейство, което има 4 чашелистчета, 4 венчелистчета, които са сраснали помежду си, както личи от скобите, две тичинки и един плодник. Това е типична картина за сем. Oleaceae (Маслинови).

При някои видове около цветникът може да бъде частично или напълно редуциран. В първия случай няма или чашка, или венче, а във втория случай и чашката, и венчето липсват (пример: планински ясен).

В зависимост от симетричността им, двуполовите цветове се разделят на актиноморфни (правилни), зигоморфни (неправилни) и асиметрични. През средата на актиноморфните цветове могат да се прекарат много равнини на симетрия (пример: роза). През средата на зигоморфните цветове може да се прекара само една равнина на симетрия (пример: теменуга). През средата на асиметричните цветове не може да се прекара нито една равнина на симетрия (пример: някои орхидеи).

Цветовете могат да бъдат разположени поединично или да бъда групирани по повече от един в съцветия. Съцветията се класифицират като определени (цимозни) и неопределени (рацемозни).

Цимозните съцветия нямат главна ос на съцветието. При тях първата ос завършва с цвят и престава да нараства. Останалите оси се залагат под този цвят и се развиват по-късно, като обикновено надминават по растеж първата ос. Цветът на първата ос цъфти най-рано, а останалите - в порядъка на формирането си.

Рацемозните съцветия имат обособена ос на съцветието, която нараства продължително време и от нея се формират страничните оси. В този случай цветовете от върха на съцветието се формират последни и съответно цъфтят най-късно.

Цимозните съцветия се разделят на следните типове: - монохазий - при този тип съцветие се развива отначало първият цвят, след това върху първата ос се залага втора (под цвета), по-късно по същия начин върху втората се залага трета и т.н. различават се два подтипа на този тип съцветие. Първият е спираловиден монохазий, когато оста от втори ред се образува отляво на оста от първи тред, оста от трети ред пък се образува отдясно на тази от втори ред и т.н. Вторият подтип е скорпионовиден монохазий, при който осите от по-висок порядък се залагат от една и съща страна. - дихазий - при този тип съцветия върху главната ос под първия цвят се залагат две оси, завършващи с цвят. Това е простият дихазий. При сложният дихазий върху новообразуваните две оси, под цветовете им се залагат други две оси и т.н. - плейохазий - при този тип върху първата ос, под цвета, се залагат повече от две странични оси.

Рацемозните съцветия биват следните типове: - грозд - върху една неразклонена ос са разположени цветовете, които са на приблизително еднакво дълги дръжки (напр. при лавровишнята). - метлица - подобно е на грозда, но тук оста е разклонена и дръжките на цветовете са различно дълги. Метлиците могат да бъдат щитовидни (черен бъз), сенниковидни (калина), яйцевидни (червен бъз) и др., в зависимост от общата им форма. - клас - цветовете са приседнали върху една изправена ос (напр. при живовлека или житните растения); - реса - разположението е същото, както при съцветие клас, но оста е мека и еластична, поради което съцветието е увиснало надолу (напр. мъжките реси при дъбовете или при леската). - Кочан - представлява класовидно съцветие, на което оста е удебелена (напр. на змярника). - Главица - главната ос е силно скъсена и кълбовидно надебелена (напр. при детелината). - кошничка - главната ос е силно видоизменена в едно плоско (понякога изпъкнало) цветно легло, върху което се разполагат отделните цветове. Характерно е за сложноцветните растения (напр. слънчоглед, глухарче, лайка и мн. др. ) - щит - представлява разновидност на гроздовидното съцветие, при което дръжките на долните цветове са по-дълги от по-горните, така, че всички цветове се оказват в една равнина. Сенник - при него дръжките на всички цветове се залагат в една точка, на върха на главната ос.