Церово (Област Пазарджик)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
- За другите български села с име Церово, вижте пояснителната страница.
Церово е село в Южна България. То се намира в община Лесичово, Пазарджишка област.
| Церово (Област Пазарджик) | |
|---|---|
 |
|
| Данни | |
| Област: | Пазарджик |
| Община: | Лесичово |
| Население: | 1 002 (13/09/2005) |
| Надм. височина: | ? м |
| Пощ. код: | 4465 |
| Тел. код: | 03589 |
| Геогр. положение: | 42° 21' сев. ш. 24° 3' изт. д. |
| МПС код: | РА |
| Кмет или наместник | |
| Райна Лалина | |
Съдържание |
[редактиране] География
Местонахождението на селото, се е променяло през столетията. През ХVІІ и ХVІІІ век, селището е било разположено на 4-5 километра в юго-източна посока от днешното Церово-т.е., в сегашното землище на село Славовица. В познатите исторически източници, не е споменато за точната година на преселване. Но има всички основания да се смята, че още в края на ХVІІІ век, "преместването" в общи линий е приключило.
Днешното село Церово, се намира в подножието на най-източните гънки на Ихтиманска Средна гора. На север граничи с река Тополница, на запад с "Любнишкото дере" и вр. Бенковски. На юг граничи със землището на с. Славовица и автомагистрала "Тракия". На изток граничи с микроязовир "Слатина", и оттичащия се канал на друг микроязовир "Стубела". Според изследванията през 30-те години на ХХ век, въздухът на Церово е бил вторият по чистота в цяла България(след Котел).
През селището минава река Яворица, извираща в близост до "Траянови порти". На около 4 километра в северна посока се намира и коритото на река Тополница. На 14 километра в северозападна посока от центъра на селото, е разположен Язовир Тополница.
[редактиране] Водни ресурси
В непосредствена близост до селото се намират три микроязовира, две реки и множество потоци(пресъхващи през лятния сезон).
- Микроязовири: "Стубела", "Слатина" и "Церовският язовир".
- Реки: "Тополница" и "Яворица".
- Потоци: "Любнишкото дере" и др.
[редактиране] Полезни изкопаеми
В землището на село Церово,засега няма открити залежи на полезни изкопаеми. Преди около 20 години, се направи опит да се добива креда. Досега са правени и два несполучливи опита за добиване на Минерална вода, в рамките на селото.
[редактиране] Планини
Най-високата точка от землището на Церово са ливадите, разположени непосредствено в подножието на "първенеца" на Ихтиманска Средна гора-вр. Бенковски(1221 м.н.в.). Други по-известни върхове са: "Връа", "Коевица", "Златарите" и др.
В близост до автомагистрала Тракия, на около 5 километра югоизток от селото се намира високо тепе, на върха на което в днешно време е разположена "водоснабдителна станция".
[редактиране] История
Първите сведения за съществуването на село Церово(в близост до Татар Пазарджик, дн. Пазарджик), датират от края на ХVІ век. Селището е споменато, като "Старо Церово"-понятие, което е останало през вековете в паметта на местното население.
[редактиране] Античност
В далечното минало, днешното разположение на село Церово, е играло значима роля. В по-високите точки от землището(например на "Връа") и днес могат да се открият останки от керамика. В местостта "Сувото(Сухото) дере", намиращо се в непосредствена близост до река Тополница,има ясни и отчетливи следи от разкопана гробница. На брега на река Тополница(на около 2 часа път в западна посока от местността "Сухото дере") се намира и отдавна забравена крепост с охранителни функции. Проведените разкопки през средата на 50-те, потвърждават отдавна познатата местна легенда за значимостта на това охранително съоражение по брега на р. Тополница. Изгледът, който се разкрива от ВСИЧКИ познати "крепостни" точки в землището на селото е поразителен. Омайваща е гледката в местността на разкопаната гробница. На малък равнинен терен, граничещ отвсякъде с дълбоки долове и труднодостъпни гори е разположена спомената гробница, с размери- ширина, около 4-5 метра и дължина 7-8 метра. Изходът на гробницата е сякаш направен нарочно-точно срещу изгрева на първите слънчеви лъчи, стелещи се над долината на Тополница. Изгледът е неописуем... Подобно усещане, се изпитва и при намерената керамика при местността "Връа". С право може да се смята, че дори и през късното средновековие, точно това място е било използвано с охранителна и(или) разузнавателна цел. Застанал веднъж на върха, при ясно време-може да се съзре с невъоръжено око дори град Пазарджик(находящ се на около 30 километра в източна посока)!!!
"Археологическият бисер" на землището на село Церово безпорно е местността "Траянова порта" и най-вече-"Старият Римски път".
"Траянова порта" е била впечатляваща със свойте сводове. В разказите и пътеписите на някои търговци от по-ново време(ХVІІ-ХVІІІ в.), може да открием и що-годе приличен чертеж на тази забележителност. За съжаление, по време на последното преустройство на "Старият Римски път" от Османлийте, съоражението почти е разрушено. Допълнително негативна роля изигра и строежа на автомагистрала "Тракия"(и по-точно, тунела над Ихтиман), по-средата над който е разположена и "Троянова порта". В близост до нея се намират и развалините на една крепост, чиято основна забележителност е все още запазената и консервирана фортификационна система. Според проф. Петър Мутафчиев(автор на най-задълбочената студия за "Стария римски път, през Траянова порта"), пътя е вървял по течението на река Яворица до навлизането и в днешното землище на Церово, след което се е отклонявал на юг, и се е прехвърлял в землището на днешното село Славовица. Все още срещащите се заоблени каменни участъци по "черния път" между Церово и махалата Долно Вършило, обаче по-скоро доказват друго...
При поредните археологически разкопки в землището, непосредствено до източните гробища на селото в местността "Селището", бяха открити множество керамични изделия и остатъци от кремъчни инструменти.
[редактиране] Средновековие
Местните легенди твърдят, че непосредствено преди Османското завоевание, на територията на землището в северна посока(на около 1 час път пеша от селото, непосредствено преди река Тополница) е съществувал манастир. Твърди се, че той е изгорял до основи, заедно с богатата си библиотека. Като доказателство за скептиците, служат често откриваните останки от керемиди и многобройните камъни разхвърляни в радиос на около 100 метра. Пак според местни съхранили се легенди, на югоизток от Церово, над Източните гробища, в непосредствена близост до "Церовския язовир", в ливадите, някога се е издигал друг манастир. Останки от евентуално строително съоражение на това място обаче, липсват.
[редактиране] Ново и най-ново време
Препитанието на населението по време на Османското владичество, е било свързано преди всичко със развитието на скотовъдството и земеделието. Именно, покрай османските документи от ХVІ, ХVІІ, ХVІІІ и ХІХ век-споменаващи това, научаваме че в Церово са живяли около 200 домакинства. Известният краевет, Стефан Захариев, в своята "...Описание на Татар-пазарджишката кааза..." от 1867 година споменава, че при строежа на новата църква, са открити колесници от времето на Ал. Македоски, няколко златни монети и др. ценни предмети..
Населението на село Церово, участва най-активно в подготовката и провеждането на Априлското въстание. Далеч преди в някои от съседните села да се създадат тайни революционни комитети, Церово отдавна е имало такъв. Една от причините за това ранно "узряване" е удобното за такава скрита дейност месторазположение на селото, както и свободолюбивия дух на местните жители(някои от тях, по това време избягали от турски репресалии, във връзка с убийството на няколко десетки османски войници от Дервенджийте на "Траянови порти").
Вестта за вдигане на въстанието е донесена от Стоян "Сердаря"(колоритна церовска личност, един от забягналите дервенджий, родом от "Горно Василици", Костенско).
Цялото село се отправя към сборния пункт на "Любнишкото кале"...Посрещат с ентусиазъм Бенковски и неговата "Хвърковата чета". Османлийте, "на брой няколко стотин чадъри"(З.Стоянов,"Записките...")първоначално срещат умелата и безстрашна съпротива на окопалите се въстанници. Именно церовец е главният ръководител на въстанническия пунк-търговецът Гене Теллията, наречен от турците-"Телли паша", заради умелото му ръководство на отбраната. Покъртителна е съдбата на въстаналите села...Според запазени спомени на живи участници(притежание на автора), "майки заравяха живи бебетата си, оти ги издаваха с плача им". Гене Телията е заклан от българин при отстъплението, Стотникът Цвятко Бръшков е един от малцината измъкнали се по чудо невредими. Стоян Сердарят е единствения участник, които след като е заловен и е подложен на обичайните жестокости, оживява и е осъден на 99 години каторга в Диарбекир. В началото на 80-те години на ХІХ век, едно незнайно в наши дни родолюбиво българско семейство от Пазарджик, научавайки че Сердаря е единствения останал все още в Анадола българин, плаща солидна сума като откуп за неговата свобода.
След Освобождението на Церово, най-дългогодишен кмет е бил сина на Гене Теллията-Ангел Теллийски. Като познати със своята трудолюбивост и безстрашие в целия Пазарджишки регион, церовци взимат участие в " Юнското въстание" и в т.нар. "Септемврийско въстание" от 1923 год. Застават на страната на земеделците и на техния виден комшия-Ал. Стамболийски. Церовската съпротива е ожесточена, но пред напора на добре подготвените македонски комити се огъват и отстъпват. В следствие на това в продължение на няколко месеца, селото е било останало почти без мъже, които поради преживения страх от "брадатите и космати македонци", дълго време се скитат в горите. През Втората световна война, някои церовци взимат дейно участие в разгромяването на "Драмското въстание" от 1942 год. Проявяват се като пламенни и безстрашни радолюбци, този път воювайки рамо до рамо със същите "брадати и космати македонци",отпреди две десетилетия..
През зимата на 1943 година, намиращия се в Церовските гори партизански отряд е открит и разгромен. На мястото на събитието в днешно време все още стой паметник, издигнат в памет на жертвите.
[редактиране] Население и религии
В днешно време, населението на с. Церово е силно редуцирано, поради познатите (предимно икономически) причини.
Все пак преобладаващо си остава българското население (православни християни, евангелисти, петдесетници и мормони) и цигани (православни християни, евангелисти, петдесетници). Характерна черта на последния споменат етнос, е липсата на каквато и да е идея за неговото консолидиране, поради което то се смята(не без основания) за почти интегрирано в обществено отношение.
Населението на Церово е източно православно(в преобладаващия си брой). Има и петдесетници и евангелисти(още от 1884-5 год.)Преди Втората световна война е имало и Дъновист(представител на Гумнеровия род). Същият е бил и единственият церовец-Масон, преди 1944 год.
[редактиране] Културни забележителности
"Дервишов ден", Празникът "Бабинден", "Бенковска поляна", Вр. Бенковски(първенецът на "Еледжик"-Ихтиманска Средна гора), хижа "Еледжик", "Траянови врата", "Старият Римски път(друм)", стария мост(на река Тополница, изграден през 1926 год.), партизанският паметник(на път за Бенковска поляна и хижа Еледжик), както и многото(някои запазени)старини...
[редактиране] Дервишов ден"(кукери)
Най-колоритния общоселски празник, безспорно е: "Дервишов ден".
Много рядко в България се среща наименованието "Дервишов ден", който е напълно съпоставим с познатите в другите крайща подобни празници "Кукерски игри" и пр. Уникалното(специфичното)в конкретния случай е именно неговото име. По информация на автора, НЯМА друго селище в България, което да нарича споменатите "игри" или дни "Дервишки(Дервишов)". Както се знае от историята под назнанието "Дервиши", всъщност се крие религиозен мюсюлмански орден, с впечатляваща стилистика на верско "изразяване". А именно: Изключително бурни, "луди танци"("въртения в кръг" и прочие)съчетани с ритмични, но монотонни музикални звуци. Ако се тръгне по пътя на аналогията, то търсачите на "силни усещания" ще бъдат разочаровани. Нищо специфично, не се забелязва при днешното празнуване на "Дервишов ден" в село Церово, освен традиционните вече "игри с маски"... В селото продължава да се чествуват и други(предимно църковни) празници(Бабинден, Великден и пр.) В края на пролетта се чества и денят на скотовъда(овчаря, вероятно стар обичай свързан със вече позабравения основен поминък на населението.
[редактиране] Фолклор
Доскоро, към читалището на село Церово (104!!! годишното "Георги Бенковски") имаше добре уреден и действащ самодеен състав. Същият бе носител на многоброини отличия и грамоти през 70-те и 80-те години на ХХ век.
До наши дни са достигнали само няколко характерни церовски песни.
[редактиране] "Народен еротикон"
Както вече бе отбелязано, церовци са будни и независими по дух хора. Тази черта им е помогнала, освен да се ползват с "културните достояния на цивилизацията", да правят и да се радват искренно и на "свои такива".
Според церовските разбирания, "мъжът, трябва да е едър като скала", а жената "финна, като цвете"! Народът е измислил и няколко афоризми, които и днешно време не са забравени: "Голям х.. лапни, голяма дума не казвай", "Край Тополница хладна, лежеше бараба гладна-сурови домати ядеше и к... му се клатеше" и др.
[редактиране] Народен език
- Характерни изрази:
-"Ба", "оти", "зящо","Ей, олан бе", "Я па тоя", "таа-оная", "ляб", "дреи", "дяца","каща","барабои"(картофи), "оливия(олио)", "оди", "маани се оттука" и много други..
Церово се намира що-годе на границата между "ъ-кането" и "я-кането". Например в съседното на Церово село-Лесичево, реката се изговаря като- "рекъ", водата-"водъ" и пр..
[редактиране] Народна архитектура
За Церовската традиционна къща е характерно, че тя е изградена на 2 ката(етажа). Почти винаги, целия първи етаж е построен с неизгладени камъни. Вторият етаж обикновенно е измазан, а керемидите са тип "турски". Церовският двор се отличава със своето БОГАТСТВО и чистота. Поради специфичните природни и климатични особенности, в Церово е възможно да се отглеждат най-разнообразни земеделски култури. Не е тайна, че това е едно от богатствата на селото и цялото негово землище, което често поражда завистта на околните села.
В днешно време, преобладава 3 "стайната къща"-къща, с по 3 стаи на етаж.
Една от най-старите церовски къщи е тази на рода Стамболийски и на Енчеви(и двете къщи са съседни-намират се на влизане в селото, след Стария мост в дясно).
[редактиране] Образование
- Училище "Христо Ботев", с. Церово, Пазарджишко.
[редактиране] Транспорт
- Автобусни линии до Церово
- от Пазарджик: Всеки ден от: 07.00, 09.00, 12.55, 16.30, 19.30.
- от София: Всеки ден от: 15.30.
- Автобусни линии от Церово
- до Пазарджик: Всеки ден от: 06.00, 7.30, 8.20, 10.30, 14.00, 16.40, 17.30.
- до София: Всеки ден от: 07.30.
[редактиране] Личности
Местните легенди сочат, че някои от днешните церовски родове са дошли от: гр.Копривщица, с.Ветрен, с.Славовица, с.Мухово, гр.Панагюрище, махалите "Василици"(Костенско), гр.Ихтиман, гр.Самоков и др.
- Сред по-известните церовски фамилии са:
- Кошлукови, Попови, Гумнерови, Сердарови, Телийски, Бръшкови, Бързакови, Вулянови, Франгови, Гърдеви, Маратилови, Чеширови, Чолови, Франгови, Блангеви, Стамболийски, Енчеви, Гърдеви, Муховски, Бояджийски, Лалини, Рулкови, Тилкови, Куртеви, Недкови, Влахови, Риджакови, Гъркови, Ибагови, Галитионови, Шенгарови, Шаренкови,Вълкови и др
- От Церово произлизат:
- оперетните прими Лиляна Кошлукова и Елена Николай, историка-проф. д-р. на ист. н. Радослав Попов, английския филолог-проф. д-р.Виктор Шаренков, видния земеделец Андрей Шаренков, политиците Емил Кошлуков и Георги Гелеменов, журналистката Катя Гумнерова, Михайл Гумнеров-дългогодишен посланник в Китай, литературната критичка и историчка- П.Михайлова(от Бръшковия род). В Церово, живя до последния си дъх и бившият министър-председател и президент на Р. България-Петър Младенов.
[редактиране] Други
- "Стогодишнината на читалище Георги Бенковски" в с. Церово, Пазарджишко.
- "Участието на село Церово в Априлското въстание" от Николинка Сердарова
- Спорт: Футболен тим "Спартак"
[редактиране] Външни препратки
- Снимки от архива "Анна Иванова":
- От Анчо Калоянов и статията му: "ДЕВТАШЛАРИТЕ И РУСАЛСКИТЕ ГРОБИЩА" (Към въпроса за посветителните обреди за юноши в българското езичество)
- От "ТАЙНИТЕ СЪКРОВИЩА В БЪЛГАРИЯ" Част 1
- От Захари Стоянов и неговите "Записки по българските въстания" (глава VІ:Четата на Бенковски по селата)
- От Тодор Г. Влайков и неговата "ДЯДОВАТА СЛАВЧОВА УНУКА"
