Цетине
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Цетине Цетиње |
|
|---|---|
 |
|
| Герб | |
| Кмет: | Милован Янкович |
| Площ на общината: | 899 км² |
| Население на общината: | 18 482 души |
| МПС код: | СТ |
| Tелефонен код: | +381 86 |
| Уебсайт: | http://www.cetinje.cg.yu/ |
| Карта | |
 |
|
Цетине (на сръбски: Цетиње или Cetinje) e град в южната част на Черна гора. Градът е историческата столица, престолнина на страната. Населението на Цетине наброява 15 137 души.
Цетине е център на едноимнната община с население от 18 482 души (2003). Градът е сгушен в малка карстова долина, заобиколен от варовикови планини, както и от планината Ловчен - черната планина, на която страната носи името.
Съдържание |
[редактиране] История
Основаването на Цетине през 15 век е обусловено от редица исторически,политически и икономически събития през и преди този период.Настъплението на турците принуждава Иван Църнойевич,владетел на Зета по онова време,да премести столицата на държавата от укрепения град Жабляк в по-труднодостъпните части на Зета,а именно Обод,през 1475 г., малко по-късно в планината Ловчен.През 1482 г. в Цетинското поле бил построен неговият дворец,а 2 години по–късно и манастир.Изграждането на тези две сгради — институции представлява основаването на новата столица – Цетине.Градът носи името на реката,на чиито брегове е основан. Новият манастир се превръща в седалище на митрополията на Зета.С това Цетине става център не само на светския живот,в който е съсредоточено управлението на държавата,но и духовен и културен център,където Джурдже Църнойевич,синът на Иван Църнойевич,основава първата книгопечатница в земите на южните славяни. Периодът на динамичен и непрестанен прогрес за Цетине , по време на управлението на династията Църнойевичи е прекъснат в края на 15 век.По–конкретно през 1496 г.Зета губи независимостта си и единствените свободни земи,носещи името Монтенегро са ограничени до планинската територия между река Църнойевичи и Которския залив. През следващите два века развитието на Цетине е в застой.Той често е изложен на атаките на венецианците и турците — 16-17 в. През този период дворецът и манастирът на династията на Църнойевичи са разрушени.Едва в края на 17 век с идването на Петровичката династия на власт през 1697 година,в лицето на Данило Петрович като нейн основател,Цетине се връща към живот. Данило Петрович и неговите наследници са прекалено заети с освободителните войни и обединяването на страната.те нямат достатъчно време,което да посветят на възстановяването на Цетине.През 1701 г. Данило построява новия Цетински манастир. Обновлението на града започва при управлението на Петър І Петрович Ниегош.През 1838 г.е построена неговата резиденция,наречена „Билярда“.Изграждат се множество нови къщи и цетине се разраства и урбанизира. По време на управлението на принц Никола І Петрович в Цетине са построени множество обществени сгради — първият хотел „Локанда“ , новият дворец на принца,девическият инситут и други. На Берлинския конгрес е призната независимостта на Монтенегро,а Цетине е обявен за столица на новата държава. През 1910 г.Монтенегро е обявено за кралство,което се отразява благоприятно върху развитието на Цетине. Периодът 1878 - 1914 г.е период на разцвет за града във всяко отношение.Множество интелектуалци идват в Цетине и дават своя принос за неговото културно-просветно и икономическо развитие. В периода между двете Световни войни Цетине увеличава влиянието си над околните територии и се превръща в център на район Зета.Въпреки това,решението на Черногорския парламент за преместване на столицата в Подгорица, оказва негативно влияние върху старата столица. С конституционно решение от 1992 г.на Цетине е върнат статута на столица в културно и историческо отношение.
[редактиране] Население
Цетине е административен център на едноимената община и има население от 18 482 души, а в града живеят 15 137 жители.
Изменение на населението на град Цетине през годините:
Етнически групи (1991):
- черногорци (93.03%)
- сърби (2.62%)
Етнически групи (2003):
- черногорци (90.28%)
- сърби (4.61%)
[редактиране] Други
Тук е роден сръбският посланик в България (2005) Данило Вучетич.
[редактиране] Външни връзки
| Общини в Черна гора |  |
|---|---|
|
Андриевица | Бар | Беране | Биело поле | Будва | Жабляк | Даниловград | Колашин | Котор | Мойковац | Никшич | Плав | Плевля | Плужине | Подгорица | Рожайе | Тиват | Улцин | Херцег Нови | Цетине | Шавник |
|
