Челюстница
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Челюстница е село в Северозападна България. То се намира в община Чипровци, Област Монтана.
Челюстница | |
---|---|
![]() |
|
Данни | |
Област: | Монтана |
Община: | Чипровци |
Население: | 87 (13/09/2005) |
Надм. височина: | 345 м |
Пощ. код: | 3465 |
Тел. код: | 09552 |
Геогр. положение: | 43° 26' 16" сев. ш. 23° 0' 15" изт. д. |
МПС код: | М |
Кмет или наместник | |
Име Фамилия |
Съдържание |
[редактиране] География
Челюстница е разположена в южните склонове на Широка планина (част от Предбалкана), в община Чипровци, на около 23 километра от Монтана. Релефът е полупланински. На около 1 км от селото минава р.Огоста (или Огост), в чиято красива долина са най-плодородните земи на Челюстница. През селото протича р.Дичовица, която извира от местността Извор и се влива в Огоста. Характерни за пейзажа са така наречените от местните хора лиски и венци – варовикови скалисти местности и надвиснали над пропасти зъбери. В местността Джонкин дол са известни входовете на две пещери, които не са изследвани. В местността Предел има разработено находище на конгломерат. Почвите са бедни. Растителност: широколистни (дъб, габер, елша, скоруша) и иглолистни гори (бор). Отглеждат се лозя, овощни и зеленчукови градини, царевица, пшеница, картофи. В последните 10 години обработваемите площи силно са намалели. Животински свят: сърна, глиган, лисица, язовец, белка, костенурка и др.
[редактиране] История
Според преданията първото име на селото е от X в. – Чифлиница, когато е съществувала манастирската воденица, издържала Чипровския манастир. Легендата продължава с Чипровското въстание от 1688г., когато в местността Балтин чукар при едно от трите сражения, в които хората от чипровския край са отстоявали независимостта си, са екзекутирани около 600 човека. Твърди се, че телата на жертвите са образували Балтин чукар. Там години по-късно са намирани детски главички, посечени от турския ятаган. Оттук идва сегашното име на селото – Челюстница.
[редактиране] Културни и природни забележителности
В село Челюстница има 6 обекта, обявени за паметници на културата: 1.Надгробна могила южно от селото; 2.Средновековна крепост в местността "Градище" 4 км. северно от селото; 3.Средновековно селище на 2 км южно от Челюстница; 4.Антична и средновековна крепост "Калето" на 2 км южно от селото; 5.Паметник на загиналите в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война от село Челюстница, наречен Войнишки паметник и строен 1934-38г. 6.Църквата "Св. Параскева", строена през 1854г. от едри каменни блокове. Известният в средата на 19в. археолог Борис Дякович, съобщава за два антични камъка с латински надписи, вградени от двете страни на църковната врата, които са от 233г. н.е. и са издълбани върху гранит. Сега тази ценност е разбита, ограбена, потрошена. Кметицата на селото е подела кампания за реставрирането на църквата.
[редактиране] Редовни събития
Селският събор е всяка година в последната седмица на м.май. В миналото се е празнувал на две дати – Спасовден и Петковден, до края на 80-те години на 20в. се отбелязваше само на Петковден (или в последната неделя на м.окотмври), а от около 15-20 години – само в края на май.
Селото е малко и има кметски наместник казва се Лиляна Цветкова и е прекрасен човек.Тя редовно организира малко празници в селото.За 8 март и за първа пролет събира жените в читалището,за коледа кани гости и прави концерти.На събора на селото организира среща обяд с хора родени тук и занимаващи се с бизнес и кани да помогнат със средства за възстановяване на черквата,читалището въобще за селото.Аз ката съпричастна със съдбата на нашето село се присъединявам към неиния призив за реставрирането на черквата и воинишкия паметник в селото
[редактиране] Други
Известни личности, родом от Челюстница:
Професор Максим Митов Божинов,доктор на селскостопанските науки. До 2001 г. е създал самостоятелно и в съавторство 11 сорта памук. Написал над 300 научни труда. Носител на "Златна значка" на патентното ведомство и името му е записано в Златната книга на откривателите и изобретателите в Българя. Специалистите по света го определят като "Велик изследовател на памука".