Шарл (Валоа)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Шарл Валоа́, граф (фр. Charles comte de Valois, 12 март 1270 — 16 декември 1325) — син на Филип III Смелия и неговата първа съпруга Изабел Арагонска. Брат на краля на Франция Филип IV Хубави.

Посветен в рицарство на 14 годишна възраст, с помощта на папския легат е обявен за крал на Арагон, но след като не успява действително да заеме престола, през 1295 г. той се отказва от короната на Арагон.

От първата си съпруга Маргьорит Анжу наследява титлите граф на Анжу, Мен и Перш (март 1290). Чрез втората си съпруга Катрин дьо Куртене наследява претенцията за император на Латинската империя (януари 1301). С помощта на папа Бонифаций VIII става граф ди Романя. През 1308 г. граф дьо Валоа се жени за Марго дьо Шатийон-Сен Пол.

От трите си брака има множество деца. Най-големият му син Филип става крал на Франция (първи от династията Валоа). Той е дядо на Филипа дьо Ено - съпруга на английския крал Едуард III.

През 1301 г. Валоа воюва в Италия за папското графство, командува две военни експедиции в Аквитания (1297 и 1324), става кандидат за император на Свещената римска империя. Умира в Ножан-льо-Руа и е погребан в църквата "Свети Яков" в Париж.