Шпицкоманда
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шпицкоманди се наричат доброволчески паравоенни формирования, участвали съвместно с войската и полицията в потушаването на Септемврийското въстание през 1923 година. Участниците в тях са наричани щпицкомандаджии. Името идва от острите върхове на обувките - тип „шпиц“, които носели.
Шпицкомандаджиите са набирани на масов принцип, поради липсата на военни ботуши са им раздадени от властта цивилните обувки тип "шпиц".
Шпицкомандаджиите се характеризират с особена жестокост в отношението към пленените въстаници и мирното население на въстаналите райони.[1] Изстъпленията на шпицкомандата на полковник Кузманов на 5 септември 1923 в село Лопушна вдъхновяват Антон Страшимиров да напише произведението си "Хоро". Тогава полковникът заповядва на селяните да играят хоро около натрупаните на площада трупове на убити въстаници и да плюят върху тях.[2]
Правна база за съставянето на шпицкомандите е клаузата за гражданската милиция от решение на Междусъюзническата военна комисия в България от 1920. То позволява мобилизация на доброволчески части, не по-големи от 1000 души в случаи на "поддържане на обществения ред, застрашен от комунистическите вълнения"[3]. Действието на шпицкомандите обаче нарушава решението, тъй като според него "Те биха могли да получат оръжие от редовните складове, но не ще могат в никой случай да го използват за огневи цели"[3].
[редактиране] Бележки
- ↑ Николай Христозов, "По дирята на безследно изчезналите", С., изд. 1984, страница 15-16
- ↑ Милан Миланов, "От Петрохан до Лом", Монтана, изд. 1973
- ↑ 3,0 3,1 Решение на ликвидационния орган на Междусъюзническата военна комисия в България от 19 септември 1920, публикувано в Сборник "Септемврийско антифашистко въстание, 1923г. Документи и материали." том 2, изд. 1983
