Ядрен реактор

от Уикипедия, свободната енциклопедия

ЯДРЕН РЕАКТОР , атомен реактор

Устройство за осъществяване на самоподдържаща се управляема верижна ядрена реакция на делене на тежки ядра. В ядрения реактор ядрената енергия се преобразува в топлинна. Основни части: активна зона, в която се намира ядреното гориво, протича верижната ядрена реакция и се отделя енергия; забавител и отражател на неутроните; топлоносител; система за регулиране на реакцията; радиационна защита. Според енергията на неутроните, предизвикващи деленето на ядрата, ядрените реактори са с бавни (топлинни) и с бързи неутрони; според разпределението на ядреното гориво - хомогенни (горивото и забавителят са еднородна смес) и хетерогенни (горивото е във вид на блокове, между които има забавител). Първият ядрен реактор е построен през 1942 в САЩ под ръководството на Е. Ферми. Приложение - за получаване на енергия, радиоактивни изотопи, вторично ядрено гориво, за научни изследвания и др.