Ярило
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ярило (още Ярила, Jarilo, Jaro, Jarowit; във Веда Словена — Яра, Яро) e славянски бог на пролетта, младостта, плодородието, страстта и плътската любов. Хипостас и син на бога на слънцето — Даждбог.
Ярило олицетворява младото пролетно слънце, което набира сила след зимата и разбужда природата за нов живот. Той е партньор на Лада, оплодител на природата. Често му се приписват и прелюбодействени характеристики. Във връзка с това руски сказания го посочват като ежегоден оплодител на Майката Земя — съпругата на бог Сварог.
Представят Ярило като млад голобрад златокос мъж, конник. Облечен е в нехарактерна за мъжкото облекло дълга (женска?) бяла риза, със зелен венец на главата и китка житни класове в лявата си ръка. В дясната понякога носи рог или напъпила дървена сопа, символ на мъжката сексуална сила, или дори меч, асоциацииран символно с мъжкия полов член.
Като соларно божество, Ярило има военен характер — защитник на хората, борец срещу силите на мрака. В тази си роля, в редица славянски легенди Ярило влиза в ежегоден двубой със Змея, а победата му символизира победата на пролетта над зимата. След християнизацията, образът му се прелива в образа на св. Георги Победоносец. Затова и празникът на Ярило се чества на шести май.
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Източници
- Тази статия се основава на материал от Вечния Славянски Огън, използван с разрешение от Огнеслав.
