Љ

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кирилска буква Љ

Кирилица
А	Б	В	Г	Ґ	Ѓ	Д
Ђ	Е	Ё	Є	Ж	З	Ѕ
И	I	Ї	Й	Ј	К	Ќ
Л	Љ	М	Н	Њ	О	П
Р	С	Т	Ћ	У	Ў	Ф
Х	Ц	Ч	Џ	Ш	Щ	Ъ
Ы	Ь	Э	Ю	Я
Неславянски букви
Ӑ	Ә	Ӕ	Ҕ	Ӗ	Ғ	Ӏ
Ӂ	Җ	Ӝ	Ҙ	Ӟ	Ӡ	Ӣ
Ӥ	Ҡ	Қ	Ҟ	Ҝ	Ң	Ҥ
Ө	Ӧ	Ҧ	Ҫ	Ҷ	Ҹ	Ӵ
Ҽ	Ҿ	Ҩ	Ҳ	Һ	Ҭ	Ҵ
Ӳ	Ӯ	Ү	Ұ	Ӱ
Отпаднали букви
Ҁ	Ѹ	Ѡ	Ѿ	Ѻ	Ѣ	ІА
Ѥ	Ѧ	Ѫ	Ѩ	Ѭ	Ѯ	Ѱ
Ѳ	Ѵ	Ѷ

Љ, љ e четиринадесетата буква от сръбската и петнадесетата буква от македонската азбука и означава палаталния звук /lj/, тоест меко л [л']. Љ е лигатурна буква, съставена от буквите Л и Ь. Въведена е от Вук Караджич в неговата граматика "Писменица сербскога їезика по говору простога народа" (Виена, 1814 [репринт: Краљево: ГИРО "Слово", 1984]). Аналогична буква на Љ е Њ.

Буква Љ е измислена от Вук Караджич случайно. Той разбира, че старата сръбска буква "дервь" (Ћ) "представлява не друго, а слято изписани т и ь". Така той решава да приложи същия метод и при други букви, като създава Љ и Њ. В последствие става ясно, че лигатурите Љ и Њ са се срещали в славянските ръкописи и по-рано, но без да имат статут на отделни букви.

В новосъздадената македонска азбука буквата Љ е въведена по сръбски образец от Езиковите комисии на АСНОМ на 4 декември 1944 година след гласуване (9 гласа "за", 2 "против").

Съществуването на отделни букви именно за обозначаването на звуковете Љ и Њ не е случайно. В някои южнославянски езици още от древни времена малко съгласни звуци могат да бъдат твърди и меки. Преди всичко "променлива мекост" имали Л и Н, и се чудели как да я обозначат в книжнината — като изписвали дъгичка над буквата; с отметка, която прдавала на буквите изгледа ЛГ и НГ; в босанчицата с диграф по латински образец ЋЛ и ЋН; или дори ѢЛ и ѢН като по френски или италиански образец — canaglia и cognac и др.

[редактиране] Литература

Иван Кочев, Иван Александров. Документи за съчиняването на «македонския книжовен език» // Македонски преглед (Macedonian review). Списание за наука, литература и обществен живот. Година XIV, книга 4 (София, 1991). Стр. 17. ISSN 0861-2277.