Потребител:Rika
от Уикипедия, свободната енциклопедия
[редактиране] СВРЪХЧОВЕК
Фридрих Ницше
Това, с което започва Ницше е "радикалният аристократизъм". За него великите личности са Целта на историята. Един абсолютен дуализъм на господарите и робите: "... ние трябва да разберем, да установим като строго звучаща истина, че робството принадлежи към същността на културата."
Ницше отхвърля Дарвиновата теория за развитието на органичния свят #виж Чарлз Дарвин. Според него "най-приспособени" са не "най-добрите", а "средните" и "посредствените". В живота "най-силните и щастливите се оказват твърде слаби, когато им се противопоставят организираните стадни инстинкти, боязливостта но слабите, численото превъзходство".
В историята, Ницше вижда регрес и декаданс, породен и постоянно пораждан от "културата" упадък на "висшия тип" на човека."Прогрес" и "развитие" за него са фикции. Той ги заменя с понятието "ставане":"...в света няма да има неща, а ще останат динамични количества". Афирмативно отрича представата за "нещото в себе си" като нещо, което не се намира в съотношение с другите неща. Следователно "същността на нещото е само мнение за нещото".
Познанието е само средство за създаване на поле, което да позволи на един индивид да преживее и осъществи своята "воля за власт". "Познанието действува като оръдие за власт". Познанието е до толкова нужно, че да бъде опознат по-лесно света, което е път за неговото овладяване, но също така и пречка, защото абсолютното познание парализира волята за власт. Доминирането на един интелект се превръща в проблем, когато трябва да се говори за “волята за власт. Същото се отнася и до обикновеният морал
Истината като цел на познанието е "полезно заблуждение". Истината води напред като носи: чувството за повишена власт. Истината е полезна, с неизбежността и с изгодите си, за да бъде постигната една цел, като тази да имаш властта да контролираш нещата, в исторически, а и в личностен план. Истината води до логически и правдоподобни отговори на въпроси, а "Логиката е опит да се разбере действителният свят по известна, създадена от нас схема на съществуването, по-точно: да се направи той по-достъпен за формулиране и изчисление...". Светът не е адекватен на логическите закони. Но Логиката е нещо всеобщо и затова "средно" т.е. "посредствено". Тя нивелира, обобщава и с това опошлява познаваемото и истината. "Съзнанието не принадлежи на самото индивидуално съществуване на човека, нещо повече, то принадлежи по-скоро на онова, което в него се отнася към обществената и стадната природа".
Идеята за волята като висш принцип на битието, за "волята за власт" развива като плурализъм на волята. Смята че "животът ... представлява специфична воля за акумулиране на сила"..."животът се стреми към максимално чувство за власт". Понятието "живот" включва биологически, исторически и социологически елементи. Животът се намира "отвъд" противоположността между духа и материята.
Волята за власт е критерий за значимостта на всяко явление в обществения живот. "Добро" е "всичко, което повишава чувството за власт, волята за власт, самата власт в човека". "Лошо" - "всичко, което произхожда от слабостта". Тя не е битие, нито ставане, а патос - най-елементарният факт, от който възниква действието. Волята за власт е най-великото сред всички “исторически открития”, защото точно тази воля е написала историята, която познаваме. Тя я пише и сега, защото това наше “днес”, утре ще бъде просто история. Волята за власт води и обикновения индивид по обикновените му пътища към целите му, като власт на работното място или власт в своето обкръжение.
ГОРНИТЕ РАЗСЪЖДЕНИЯ КРИСТАЛИЗИРАТ В ПОНЯТИЯТА: "ПРЕОЦЕНКА ЗА ЦЕННОСТИТЕ" И "СВРЪХЧОВЕК"
Въстанието на робите в морала: началото е свързано с възникването у евреите, теоретическия народ, на първата "преоценка на ценностите" и съставянето на аристократичното уравнение на ценностите (добър = знатен = могъщ = щастлив = обичан от бога), което те преобръщат наопаки. Това споделя и християнският морал.
Критиката на Ницше срещу религиите и философиите е доминирана напълно от етически мотиви. Противопоставянето срещу християнството е заради това, че то създава "морални роби".
Ницше прави нова "преоценка на ценностите". Висшия, благородният човек, господаря е отговорен за своите действия само пред равните си, но е съвършено свободен по отношение на "низшите". Той ще защити и опази артистите и поетите, и всички, които са специалисти в една или друга област. Следвайки примера на “историята на войната”, той ще се научи да свързва смъртта с интересите, за които той се бори, а именно да жертва мнозинството и да поема защитата на благородните; да практикува безжалостна дисциплина която единствено ще спомогне за въздигането, по-нагоре и успеха. Това е един вид, аристократическа добродетел: "почти всичко, което ние наричаме "висша култура" се основава върху възвисяването и засилването на жестокостта".
Морала на господарите може да се раздели на три основни части.
Първо, "ценността на живота е единствената безусловна ценност и тя съвпада с равнището на "волята за власт".
Второ: природно неравенство на хората е очевидно. Това се обяснява с различието на техните "жизнени сили" и "волята за власт".
Трето, "силният" човек, вроденият аристократ е абсолютно свободен и не е свързан с никакви морални норми. Това е СВРЪХЧОВЕКЪТ. Първообраз на СВРЪХЧОВЕКА са римската, арабската, японската аристокрация..." и др. Свръхчовекът е ВИСШ БИОЛОГИЧЕН ТИП, който се отнася към човека, тъй както човекът се отнася към маймуната. Свръхчовекът не се свързва с определена човешка раса.
Определени качества са достъпни, и то само за аристократическото малцинство. Мнозинството може да бъде само средство и среда за осъществяване на превъзходството на малцината. То няма индивидуално желание за щастие или благополучие. Той не вижда защо обикновените човешки същества да не страдат, ако тяхното страдание е необходимо за създаването на свръхчовека, което се изисква от самата История, защото именно СВРЪХЧОВЕКА пише историите на големите и значими цивилизации. СВРЪХЧОВЕКА е идела, пълководеца, адмирала и съвкупността на всички позитивни и полезни човешки качества. Той не се ражда такъв, той се изгражда.
- виж Фридрих Ницше Биографични данни
- виж Философия
- виж Немски философи
- виж Хегел
- виж Енгелс
- виж Маркс
--Rika 4 юли 2005 14:04 (UTC)В. Петрова
