Аблативен падеж
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия се нуждае от подобрение.
В езикознанието аблативен падеж или аблатив (още наричан шестият падеж, а на български и обстоятелствен падеж) е името на редица падежи, съществуващи в много езици, чиято обща функция е обозначаване на движение далеч от нещо, въпреки че детайлите в конкретния език могат да бъдат различни. Името "аблатив" произлиза от латинското ablatus, миналото (неправилно) причастие на auferre "отнасям".
Aблативът може да се окачестви като "централен" падеж в латинския. Изразява различни обстоятелствени отношения в изречението и обединява три първоначално отделни индоевропейски падежа: същински аблатив, инструментал и локатив. Особено често използван е в латинския т. нар. ablativus absolutus. Това е конструкция от име в аблатив и минало страдателно причастие, съгласувано с името по род, число и падеж (KNG = kasus-numerus-genus).
Пример: Duobus certanibus tertius gaudet. - (Докато) двама се карат, трети печели. Разновидност са конструкциите без причастие:
Пример:
Me invito - против волята ми
Hannibale vivо - докато Ханибал бе жив
|
Тази статия е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като я разширите. Просто щракнете на редактиране и добавете онова, което знаете.
|
