Абу Даби

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сателитна снимка на Абу Даби

Абу Даби или Абу Заби (на арабски أبوظبي) е най-голямото от седемте емирства, които образуват Обединените арабски емирства (ОАЕ). Абу Даби е и столицата на страната и се намира в северните части на ОАЕ.

[редактиране] Град Абу Даби

Селището е основано през 60-те години на 18 век, а през 1795 то става седалище на владетелите на емирата Абу Даби.

Наличието на сладководен извор на острова става причина за неговото населяване и построяването на форт. Островът придобива важност в по-късни години, главно след откриването на петролни залежи. Абу Даби също така е и столицата на Обединените арабски емирства. Въпреки това, седалището на управляващото семейство — Ал Нахиян — е Ал Аен, намиращ се в едноименния оазис на около 160 км от Абу Даби.

Абу Даби

След 60-те години на 20 век, когато наблизо е открит петрол, Абу Даби много бързо се разраства. Според данните за населението от 2000 г., в града живеят около един милион души, от които около 80% емигранти.

[редактиране] Емират Абу Даби

Абу Даби е най-големият и най-населеният от общо седемте емирата в страната. Заема площ от близо 67 500 кв. км, което прави около 85% от територията на ОАЕ. Населението му е 798 000 души (1991). По суша се простира на юг до оазиса Лива, където са едни от най-големите пясъчни дюни, а на изток — до древния оазис Ал Аен.

Дългата му брегова линия — плитководният Южен залив, простиращ се от основата на Катарския полуостров на запад до границата с емирство Дубай на североизток, е място, където преди е било силно развит лова на бисери. Когато тази индустрия запада, откриването на петрола в Южния залив съживява икономиката на Абу Даби. През 1962 Абу Даби става първия емират, който изнася петрол от находището Ум Шаиф.