Static Wikipedia February 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Web Analytics
Cookie Policy Terms and Conditions Административно деление на Канада — Уикипедия

Административно деление на Канада

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Канада е федерация, състояща се от 10 провинции и 3 територии. Основната юридическа разлика между канадските провинции и територии е в това, че провинциите са създадени още със приемането на Канадската Конституция, а териториите по-късно с федерален закон.

Провинциите имат голяма автономия от федералното правителство, особено в областа на правораздаването, здравеопазването, образованието, социалните грижи, вътрешнопровинциалния транспорт и др. В тази връзка те разпределят федералния бюджет, отпускан от правителството на всяка провинция, в много области на социалния и политическия живот.

Всяка провинция се управлява от министър-председател и лейтенант-губернатор. Всяка територия се управлява от комисар и лейтенант-губернатор. В Сравнителната таблица са дадени подробности относно федералното, провинциалното и териториалното управление.

Съдържание

[редактиране] Провинции на Канада

Провинциите са подредени по реда на влизането им в конфедерацията. Населението е по данни от преброяването през 2004 г.

Провинция Пощенски код Друго съкращение Столица Дата на приемане Население Площ(км²)
Онтарио 1 ON Ont. Торонто 1 юли, 1867 12 439 755 1 076 395
Квебек 1 QC Qué., PQ, P.Q., Qbc Квебек 7 560 592 1 542 056
Нова Скотия2 NS N.S. Халифакс 938 134 55 284
Ню Брунсуик2 NB N.B. Фредериктън 751 400 72 908
Манитоба3 MB Man. Уинипег 15 юли, 1870 1 170 300 647 797
Британска Колумбия2 BC B.C. Виктория 20 юли, 1871 4 168 123 944 735
Остров Принц Едуард2 PE PEI, P.E.I. Шарлъттаун 1 юли, 1873 137 900 5 660
Съскачеуан4 SK Sask. Реджайна 1 септември, 1905 996 194 651 036
Албърта4 AB Alta. Едмънтън 3 183 312 661 848
Нюфаундленд и Лабрадор2 NL Nfld., NF, LB Сейнт Джонс 31 март, 1949 517 000 405 212

Забележки:

  1. Онтарио и Квебек са първите провинции на Канада.
  2. Нова Скотия, Ню Брунсуик, Британска Колумбия и Остров Принц Едуард са били отделни колонии преди влизането си в състава на Канада. Нюфаундленд е бил доминион в Британската общност.
  3. Манитоба влиза в състава на Канада заедно с Северозападните територии.
  4. Съскачеуан и Албърта са били част от Северозападните територии.

[редактиране] Територии на Канада

Трите територии на Канада включват континенталната част на страната на север от 60° паралел и на запад от Хъдсъновия залив и всички острови от Арктическия архипелаг, на север от континента (включително и тези в залива Джеймс), които не са част от Гренландия.

Територия Пощенски код Друго съкращение Столица Дата на приемане Население Площ(км²)
Северозападни територии NT N.W.T., NWT Йелоунайф 15 юли, 1870 42 800 1 346 106
Юкон YT Y.T., YK Уайтхорс 13 юни, 1898 31 200 482 443
Нунавут NU   Айкалюит 1 април, 1999 29 300 2 093 190

[редактиране] Ръководни органи

Сравнителна таблица

Канадски Парламент Генерал-губернатор Министър-председател Парламент Член на Парламента(House members)
Сенат Камара на общините Сенатор
Квебек Лейтенант-губернатор Министър-председател - Национално събрание Член на Националното събрание
Онтарио Законодателно събрание Член на провинциалния Парламент
Нюфаундленд и Лабрадор Камара на общините Член на Камарата на общинитe
Нова Скотия Член на Законодателното събраниe
Други провинции Законодателно събрание
Територии комисар

[редактиране] Подреждане по площ

Nо на
пров.
Nо на
тер.
Име Площ (km²) Суша (km²) Вода (km²) Част от страната (%)
1 1 Нунавут 2 093 190 1 936 113 157 077 21,0%
2 1 Квебек 1 542 056 1 365 128 176 928 15,4%
3 2 Северозападни територии 1 346 106 1 183 085 163 021 13,5%
4 2 Онтарио 1 076 395 917 741 158 654 10,8%
5 3 Британска Колумбия 944 735 925 186 19 549 9,5%
6 4 Албърта 661 848 642 317 19 531 6,6%
7 5 Саскачивън 651 036 591 670 59 366 6,5%
8 6 Манитоба 647 797 553 556 94 241 6,5%
9 3 Юкон 482 443 474 391 8 052% 4,8
10 7 Нюфаундленд и Лабрадор 405 212 373 872 31 340 4,1%
11 8 Ню Брунсуик 72 908 71 450 1 458 0,7%
12 9 Нова Скотия 55 284 53 338 1 946 0,6%
13 10 Остров Принц Едуард 5 660 5 660 - 0,1%
Канада общо 9 984 670 9 093 507 861 163 100,0%

[редактиране] Етимология на имената

  • Провинция Албърта носи името на принцеса Луиз Каролин Алберта, четвъртата дъщеря на кралица Виктория.
  • Относно името на провинция Манитоба има спорове. Някои изследователи смятат, че името произхожда от езика на индианците крии - "манитупуа", а други от езика на индианците оджибуа - "манитобо". И на двата езика името означава "проливът на духа".
  • Провинция Нюфаундлен и Лабрадор се състои от две имена. Името Нюфаундленд (на латински Terra Nova) се употребява от около 1500 г. Най-вероятно за първи път е използвано от португалският изследовател Жоао Ваз Корте Реал през 1472 г. Лабрадор най-вероятно носи името на португалския навигатор Жоао Фернандес Лабрадор посетил районa през 1495 г.
  • Провинция Нова Скотия е наименована през 1620 г. от група шотландски колонисти. За първи път името е използвано официално от Уилям Александър през 1621 г.
  • Името на територия Нунавут произхожда от езика на инуитите и означава "наша земя".
  • Провинция Онтарио носи името на ез. Онтарио. "Онтарио" на езика на индианците крии означава "хубаво езеро".
  • Името на провинция Квебек произхожда от езика на индианците микмак - "гепек", "означава проток".
  • Провинция Саскачивън носи името на р. Саскачивън. На езика на индианците крии "кисискачиван" означава "бързата разлята река".
  • Провинция Юкон носи името на р. Юкон. На езика на индианците гучин "юкон" означава "великата река".
Static Wikipedia 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2007 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2006 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu