Административно деление на Китайската народна република
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Китайската народна република в адмнистративно отношение е разделена на 4 нива - провинции, префектури, окръзи и общини. На ниво провинции в Китай има 22 провинции (КНР разгледжда Тайван като 23-та провинция), 5 автономни региона (自治区 zìzhìqū), 4 градове на централно подчинение (直辖市 zhíxiáshì) и 2 специални адмнинистративни района (特別行政區 / 特别行政区 tèbiéxíngzhèngqū).
Съдържание |
[редактиране] Административно деление на КНР
[редактиране] Провинции
33 административни единици
- 22 провинции (省 sheng) (без Тайван).
- 5 автономни региона (自治区/自治區 zìzhìqū).
- 4 градове на централно подчинение (直辖市 zhixiashi).
- 2 специални административни райони (特区/特區 tèqū).
Име | Мандарински китайски | пинин | съкратено | адм. център | площ (км2) | население (в млн.) |
---|---|---|---|---|---|---|
Провинции | ||||||
Анхой | 安徽 | Ānhūi | 皖 wǎn | Хефей | 139 900 | 62 191,5 |
Фудзян | 福建 | Fújiàn | 闽 mǐn | Фуджоу | 123 100 | 36 061,9 |
Гансу | 甘肃 | Gānsù | 甘 gān lub 陇 lǒng | Ланджоу | 366 500 | 26 617,9 |
Гуандун | 广东 | Guǎngdōng | 粤 yuè | Гуанджоу | 197 100 | 89 786,0 |
Гуйджоу | 贵州 | Gùizhōu | 黔 qián lub 贵 gùi | Гуйян | 174 000 | 36 623,0 |
Хайнан | 海南 | Hǎinán | 琼 qióng | Хайкоу | 34 300 | 8 176,5 |
Хъбей | 河北 | Héběi | 冀 jì | Шидзяджуан | 202 700 | 70 066,7 |
Хейлундзян | 黑龙江 | Hēilóngjiāng | 黑 hēi | Харбин | 463 600 | 38 326,8 |
Хънан | 河南 | Hénán | 豫 yù | Дженджоу | 167 000 | 96 165,2 |
Хубей | 湖北 | Húběi | 鄂 è | Ухан | 187 500 | 62 627,9 |
Хунан | 湖南 | Húnán | 湘 xiāng | Чанша | 210 500 | 66 908,3 |
Джедзян | 浙江 | Zhèjiāng | 浙 zhè | Ханджоу | 101 800 | 48 591,7 |
Дзянсу | 江苏 | Jiāngsū | 苏 sū | Нанкин | 102 200 | 77 277,1 |
Дзянси | 江西 | Jiāngxī | 赣 gàn | Нанчан | 164 800 | 43 012,5 |
Дзилин | 吉林 | Jílín | 吉 jí | Чанчун | 187 000 | 28 342,5 |
Ляонин | 辽宁 | Liáoníng | 辽 liáo | Шънян | 151 000 | 44 030,7 |
Цинхай | 青海 | Qīnghǎi | 青 qīng | Синин | 721 000 | 5 381,8 |
Шенси | 陕西 | Shǎnxī | 陕 shǎn lub 秦 qín | Сиан | 195 800 | 37 454,1 |
Шандун | 山东 | Shāndōng | 鲁 lǔ | Дзинан | 153 300 | 94 326,2 |
Шанси | 山西 | Shānxī | 晋 jìn | Тайюан | 157 100 | 34 254,2 |
Сичуан | 四川 | Sìchuān | 川 chuān lub 蜀 shǔ | Ченду | 487 000 | 86 534,1 |
Юнан | 云南 | Yúnnán | 滇 diān lub 云 yún | Кунмин | 436 200 | 44 550,1 |
Автономни региони | ||||||
Гуанси-джуански | 广西壮族自治区 | Guǎngxī Zhuàngzú Zìzhìqū | 桂 Guì | Наннин | 220 400 | 46 638,4 |
Вътрешна Монголия | 内蒙古自治区 | Nèiměnggǔ Zìzhìqū | 内蒙古 Nèiměnggǔ | Хохот | 1 177 500 | 24 685,4 |
Нинся-хуейски | 宁夏回族自治区 | Níngxià Húizú Zìzhìqū | 宁 níng | Инчуан | 66 400 | 5 838,9 |
Синдзян-уйгурски | 新疆维吾尔自治区 | Xīnjiāng Wéiwú'ěr Zìzhìqū | 新 xīn | Урумчи | 1 646 800 | 19 999,8 |
Тибетски | 西藏自治区 | Xīzàng Zìzhìqū | 藏 zàng | Лхаса | 1 221 600 | 2 722,0 |
Градове на централно подчинение | ||||||
Пекин | 北京 | Běijīng | 京 jīng | – | 17 800 | 14 358,3 |
Тяндзин | 天津 | Tiānjīn | 津 jīn | – | 11 300 | 10 399,9 |
Чунцин | 重庆 | Chóngqìng | 渝 yú | – | 82 366 | 32 103,5 |
Шанхай | 上海 | Shànghǎi | 沪 hù | – | 5 800 | 17 392,0 |
Специални административни райони | ||||||
Хонгконг | 香港 | Xiānggǎng | 港 gǎng | – | 1 092 | 7 230,3 |
Макао | 澳門 | Àomén | 澳 ào | – | 21 | 457,1 |
[редактиране] Префектури
333 административни единици
- 283 градски префектури (地級市 dìjíshì)
- 30 автономни префектури (自治州 zizhizhou).
- 17 префектури (地区/地區 dìqū).
- 3 съвети (盟 meng) - Съвети има само в автономния регион Вътрешна Монголия.
[редактиране] Окръзи
2.862 (+5) административни единици
- 1.464 окръга (县/縣 xiàn).
- 852 окръга на ниво градове (市辖区/市轄區 shixiaqū).
- 374 градски окръга (县級市/縣級市 xiànjíshì).
- 117 автономни окръга (自治县/自治縣 zìzhìxiàn).
- 49 монголски окръга (旗 qi хошу - в автономния регион Вътрешна Монголия).
- 3 автономни монголски окръга (自治旗 zizhiqi - в автономния регион Вътрешна Монголия).
- 2 специални окръга (特區/特区 tequ - в провинция Гуйджоу).
- 1 горски окръг (林區/林区 linqu - в провинция Хубей).
[редактиране] Общини
41.636 административни единици
- 19.522 града (镇/鎭 zhen).
- 14.677 градски района (乡/鄕 xiāng).
- 6.152 селски района (街道 jiedao).
- 1.092 национални градски района (民族鄉 minzuxiang).
- 181 сума (蘇木/苏木 sumu, сомон - в автономния регион Вътрешна Монголия).
- 11 района на обществено управление (区公所/區公所 qugongsuo).
- 1 национален сум (民族苏木/民族蘇木 minzu sumu, сомон - в автономния регион Вътрешна Монголия).
Административно деление на Китайската народна република на ниво провинции | ||||||||||||
|