Азот (област)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Азот или Бабуния е историко-географска област, разположена в централната част на Република Македония.
Съдържание |
[редактиране] География
Азот обхваща долината на река Бабуна. На запад е обградена от планата Даутица, които я отделя от областта Поречие, а северната ѝ граница е планината Якупица (Мокра планина). На югозапад Бабуна планина отделя Азот от най-северната част на котловината Пелагония - Прилепското поле, а от юг планината Клепа я отделя от областта Тиквеш. Източната граница на областта е реката Вардар. Областта е разположена югозападно от град Велес и през нея минава пътят към Прилеп и Битоля.
[редактиране] Селища
Днес цялата област влиза в западната част на Община Чашка, а до 2004 година селата в Азот формират отделна община с център селото Богомила.
Най-голямото село в областта Азот е Богомила. Останалите села, които влизат в областта са Бистрица, Габровник, Капиново, Мокрени, Нежилово, Оморани, Ораов Дол, Ореше, Папрадище, Плевене, Согле, Теово и Црешнево. Също така за азотски села могат да се смятат и Мартолци, Поменово, Степанци и Смиловци, които до 2004 година са в Община Извор.
При изворите на Бабуна има две разрушени (вероятно в кърджалийските времена) села - Гарван и Чеплес.
Населението на Азот е изключитлно от бърсяци, като единствено селата Ореше и Папрадище са миячки - заселени от мияци от Росоки, Лазарополе и Могорче, които забягват тук от честите албански разбойнически нападения към края на 17 и началото на 18 век. Село Согле е албанско.
[редактиране] История
В края на 19 и началото на 20 век в Азот, намира силна почва сръбската пропаганда в Македония. Много от селата в областта са сърбомански, верни на Цариградската патриаршия. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година патриаршистки села са Богомила, Капиново, Габровник и Мокрени. Бистрица, Ореше, Папрадище, Стари град, Мартолци, Поменово и Црешнево са български екзархийски, а Нежилово, Никодим, Ораов дол и Теово са разделени между сърбомани и българи.
В Азот действат сърбоманските чети на Григор Соколович и Йован Бабунски. До 1908 година в борба с четите на ВМОРО сръбската въоръжена пропаганда завзема повечето села в областта. Едно от селата, което устоява на сръбския натиск е село Бистрица. След Хуриета и разпускането на четите някои от селата се връщат към Българската екзархия.
