Андреас Папандреу

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Андреас Папандреу гръцки политик
Роден:	15 февруари 1919 Хиос, Гърция
Починал:	23 юни 1996 Екали, Гърция

Андрѐас Папандрѐу е гръцки политик, председател на Общогръцкото социалистическо движение (ПАСОК) и бивш министър-председател на Гърция (1981-1989 и 1993-1996).

[редактиране] Биография

Андреас Папандреу е роден на 5 февруари 1919 на остров Хиос. Син е на Гео̀ргиос Папандрѐу и на Софѝя Минѐйко. През 1941, след освобждаването си от полицията, където е държан и измъчван по време на диктатурата на Йоанис Метаксас, заминава, третокурсник в правния факултет на Атинския университет, за Съединените щати и се отдава на университетска кариера. През 1942 става асистент в Харвард, а през 1943 защитава докторат. През 1943-1944 е доброволец във Военния флот на Съединените щати.

От 1947 Папандреу преподава в университета на Минесота, от 1950 - в университета Нордуестърн, от 1951 - отново е професор в университета на Минесота. През 1955 става професор в университета Бъркли (Калифорния), като от 1956 до 1959 е декан на икономическия факултет. През 1959 се връща за една година в Гърция, в рамките на изследователска икономическа мисия. През 1961 е назначен за председател на управителния съвет и общ научен ръководител на Центъра за икономически изследвания и едновременно за съветник на Гръцката национална банка (1961-1962).

Политическата му кариера започва през февруари 1964 с избирането му за народен представител от Ахаѝя от партията на Центриската лига, чийто водач по това време е баща му, Гео̀ргиос Папандрѐу. След победата на Центристката лига първоначално е назначен за държавен секретар и министър на координацията едновременно (1964-1965).

Андреас Папандреу придружава баща си в трудното пътуване в Съединените щати, където президентът Линдън Джонсън се опитва да предизвика двустранни гръцко-турски преговори за Кипър. Когато е обявена диктатурата на полковниците, през април 1967 е арестуван, а на следващата година е освободен и отива в чужбина. На 15 януари 1968 потегля за Париж, а впоследствие се установява първоначално в Швеция, а после - в Канада.

През февруари 1968 основава Общогръцкото освободително движение, на което става водач и което развива значима дейност до падането на диктаторския режим през юли 1974. През 1968-1969 е професор по икономика в Стокхолмския университет, а от 1969 до 1974 - професор в университета Йорк в Торонто. През 1970-1971 преподава и в Мичиганския университет като гост лектор, докато политическият натиск от страна на американското правителство не принуждава университета да анулира доовора си с Андрѐас Папандрѐу.

Веднага щом е възстановена демокрацията в Гръция, Андреас Папандреу се връща от изгнание и на 3 септември 1974 създава ПАСОК (Общогръцкото социалистическо движение), на което става председател. На първите избори след премахването на диктатурата, които се провеждат през ноември 1974, ПАСОК заема 15 места (13,5 % от гласовете). На следващите избори (ноември 1977) ПАСОК прави важна стъпка, удвоявайки потенциала си (от 13,5 на 25%) и става най-голямата опозиционна сила в парламента с 93 депутати. На изборите през октомври 1981 ПАСОК излиза с лозунга за промяна и триумфира, печелейки 173 депутатски места (48%). Председателят на ПАСОК съставя правителство, което се заклева на 21 октомври 1981. В този кабинет Андрѐас Папандрѐу, освен министър-председател, става и министър на отбраната.

ПАСОК печели и изборите през 1985 със 161 депутати (45,82%). На изборите от 18 юни 1989 ПАСОК взима 39,15% (125 места в парламента). На 21 септември 1989 е подведен под съдебна отговорност от Нѐа Димократѝа и Синаспизмо̀с за злоупотреби с Националната разузнавателна служба, а на 28 септември е обвиняем по скандала Коскота̀с. При повторните избори от 5 ноември ПАСОК печели вече 40,7% (128 депутатски места). На изборите от 8 април 1990 печели 38,6% със 123 места. На 11 март 1990 започва делото Коскота̀с срещу Критската банка и на 7 януари 1991 Андрѐас Папандрѐу е оневинен от съда.

На 11 октомври 1993 ПАСОК идва отново на власт, с 48% и 170 депутати. На 23 април 1994 посещава Белия дом за пръв път като министър-председател, поканен от президента Клѝнтън. На 20 ноември 1995влиза в болница и на 15 януари 1996 се оттегля от управлението. На 23 юни 1996 Андрѐас Папандрѐу губи битката със смъртта. Тялото му е пренесено от дома му в Ека̀ли до катедралния храм на Атѝна, където е изложен за всенародно поклонение. Погребан е на 26 юни 1996 с държавни почести.