Антифашистко събрание за народно освобождение на Югославия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антифашистикото събрание за народно освобождение на Югославия или АВНОЮ (на сръбски Антифашистичко веће народног ослобођења Југославије - АВНОJ) е формирано на 26 и 27 ноември 1942 година в Бихач като общонационално и общополитическо представителство на комунистическото движение в окупирана Югославия.
Съдържание |
[редактиране] Първо заседание на АВНОЮ
Спед капитулацията на югославската армия на 17 април 1941 г., Кралство Югославия е поделено между Нацистка Германия, Италия, Унгария и България. Съпротивата срещу окупацинните режими, установили се в страната, активизира ЮКП, в този период в нелегалност, която взема връх и и главна роля в югославската съпротива.
На 26 ноември 1942 г. партизанските лидери свикват първото заседание на АВНОЮ в Бихач, на което се сдобива с политическа легитимност. Състои се от представители на камунистическите комитети и некомунистически партизански представители, които дават подкрепата си на Йосип Броз Тито за:
- демократиция
- права на всички етнически групи
- неприкосновеност на частнастната собственост
- свобода на индивидуална икономическа инициатива на различните групи.
През 1943 г., Германия започва офанзива и успява да си върне контрола над Югославия в очакването на Съюзниците на Балканите. Страхувайки се, че от тази инвазия ще има полза и четническото движение, основния противник на комунистите в Югославия, партизаните нападат полковник Драголюуб Михайлович и през март побеждават четниците в Херцеговина и Черна гора.
През май същата година немците, италианците, българите и НХД предприемат операция "Schwarz'" срещу партизаните, в която партизаните успяват да иибягат от немската хватка. Това се оказва преломен момент и когато Италия капитулира през септември, партизаните успяват да заграбят италианско оръжие, с което налагат контрола си над адриатическото крайбрежие.
[редактиране] Второ заседание на АВНОЮ
На второто заседание на АВНОЮ на 29-ти и 30 ноември 1943 в Яйце е прието решение за образуване на Национален комитет за освобождение на Югославия, с функции на временно правителство. Одобрен е план за изготвяне на конституция на бъдещата Югославия като федеративна и демократична държава и признаване на националните права на всички нейни народи. Така се ражда новата, трета югославска държава. На заседанието на АВНОЮ присъстват 142 делегати. Решено е, че след войната в уреждането на бъдещата държава ще участват всички нейни народи.
[редактиране] Трето заседание на АВНОЮ
Третото заседание на АВНОЮ е от 7-ми до 10 август 1945 в Белград. В това заседание антифашисткото събрание е конституирано като Временно народно събрание със задача да подготви свикването на Конституционнотворна скупщина (Учредително събрание). През ноември 1945 г. се провеждат избори. Листата на Народния фронт печели 96% от гласовете. На 29 ноември 1945 г. Народната скупщина провъзгласява създаването на Федеративна Народна Република Югославия (ФНРЮ). Югославия е обявена за федеративна общност на шест равноправни републики.
