Сръбски език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Сръбски | |
|---|---|
| Говори се в: | Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Хърватска и на други места |
| Район: | Балкански полуостров |
| Общ брой говорещи: | 10 милиона |
| Ранглиста: | око 75. |
| Класификация | Индоевропейски |
| Официално положение | |
| Официален език на: | Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Република Сръбска |
| Контролиран от: | Сръбската академия на науката и изкуството |
| Кодове на езика | |
| ISO 639-1 | sr |
| ISO 639-2(B) | scc |
| ISO 639-2(T) | srp |
| SIL | SRC |
Сръбският език се говори от около осем и половина милиона души в Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора и е официален език в Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина. На него говорят и сръбските малцинства в Хърватска, Република Македония, Словения, Унгария и Румъния. Трудно е да се определи броят на сърбите- изселници в Европа, Северна и Южна Америка и Австралия.
Сръбският език спада към западната група южнославянски езици. В основата му са по-младите новощокавски говори на щокавския диалект, наречени източни херцеговски говори (за йекавския говор) и най-младите новощокавски говори (за екавския изговор). Според някои сръбски езиковеди друг основен диалект е т.нар торлашки говор.
Съдържание |
[редактиране] Характерни особености на сръбския език
В морфологично отношение сръбският език е запазил падежната система при имената, макар и доста опростена (особено в множествено число – в дателен, творителен и местен падеж има общо окончание -ма при съществителните и -им при прилагателните); при глаголите са запазени архаичните времена аорист и имперфект (минало свършено и несвършено време), но се срещат само в произведения на стари писатели, докато в съвременни текстове не се откриват изобщо; все повече намалява използването на инфинитива, който се замества от да- конструкция.
Най-характерна фонетична черта на сръбския език е неговата сложна акцентна система, която дава основание на някои изследователи да го определят като маргинално тонален. Върху стара праславянска основа той е създал система от четири ударения, които се различават както по дължина: къси: ` и ``; дълги: ´ и ˆ; така и по интонация: възходящи: ` и ´; низходящи: `` и ˆ. Сръбското ударение е свободно, подвижно и музикално. То може да стои на всички срички, с изключение на последната. Освен това, то може да променя мястото си, дължината си и интонацията си в различни форми на една и съща дума (јỳнāк, јунáка, јÿначе). Дълга сричка в книжовния език може да се появи не само под ударение, но и след ударение.
[редактиране] Исторически преглед
[редактиране] Най-старият книжовен език у сърбите
На територията на средновековните сръбски държави се е използвала сръбска редакция на старобългарския език (църковнославянски език). В административните и юридическите текстове обаче се използвал предимно народен език. Затова многобройните грамоти (повели) са богат източник за изучаване развитието на щокавския диалект до края на 15 век. През 15 век българските книжовници Григорий Цамблак и Константин Костенечки, които бягат от турското нашествие, се опитват да реформират сръбския църковнославянски език. Нахлуването на турците и падането на сръбската държава силно затруднява всяка книжовна дейност в Сърбия, така че националната идентичност на сърбите и народния сръбски език се запазват до голяма степен благодарение на устното народно творчество, особено на епичните народни песни.
[редактиране] Славяносръбски книжовен език
С голямото преселение на сърбите на територията на Унгария и Източна Славония в края на 17 век и началото на 18 век под предводителството на патриарх Арсение Чарноевич, сръбското население в рамките на Хабсбургската монархия се развива и създава свой книжовен език, смесица между руския църковнославянски и народните сръбски говори. Този книжовен език, наречен славяносръбски (или граждански), се използва от средата на 18 до трийсетте години на 19 век.
[редактиране] Реформа на книжовния език и правопис
В края на 18 век сръбският писател Доситей Обрадович обявява, че ще пише на простонароден език, който да бъде разбиран не само от образовани хора, но и от необразованите селяни и пастири. Въпреки това, езикът на Обрадович представлява славяносръбска смесица, но не и народен език.
[редактиране] Дейността на Вук Караджич
Вдъхновен от идеите на Доситей Обрадович, през 1813 г. Вук Караджич, подпомогнат от словенеца Йерней Копитар, започва във Виена работа по реформата на сръбския език и писменост. През 1814 г. Вук Караджич издава своята „Граматика на сръбския език“ (Писменица сербскога iезика). Тя е написана с опростена азбука, предложена от Сава Мъркаль. „Граматиката“ на Вук Караджич представлява основа за създаване на стандартен книжовен език на базата на източнохерцеговския новощокавски иекавски диалект.
От самото начало на своята книжовна дейност Вук Караджич прилага правописния принцип „пиши както говориш“ (пиши као што говориш), т.е., използва фонологичен правопис, като постепенно реформира и сръбската кирилица.
След издаването на „Граматиката“, Вук Караджич събира и издава народни песни, като успоредно с това събира и думи за капиталния си труд – „Сръбски речник“ (Српски рјечник), който излиза през 1818 г. и съдържа 27000 сръбски народни думи и изрази. В своя „Речник“ той използва окончателно реформираната сръбска кирилска азбука, използвана и до днес.
Въпреки че Вук Караджич става широко популярен, става член на няколко научни дружества в Русия, Германия и Полша, получава докторат по философия в Йена, противниците му в Сърбия не допускат въвеждането на сръбския народен език и фонетичния правопис. Те оспорват възможностите на народния език да служи за изразяване на сложни мисли. Вук Караджич успява да разбие всички съмнения в богатството и съвършенството на народния език, след като издава четири големи тома с народни песни (1823, 1824, 1833).
Съпротивата срещу езика и правописа на Караджич е толкова силна, че концепцията му за книжовен език бива приета официално едва през 1868 г.
[редактиране] Дейността на Джуро Даничич
Към края на 40-те години на 19 век в Сърбия идва ново поколение книжовни и научни дейци, което приема реформата на Вук Караджич. Сред тях най-силно се изявяват поетът Бранко Радичевич и близкият сътрудник на Вук, Джуро Даничич, който помага изключително много при второто издание на „Сръбския речник“ през 1852 г.
Джуро Даничич изиграва ключова роля в стандартизацията на сръбския книжовен език, която завършва през последните десетилетия на 19 век. През 1850 г. излиза „Малка сръбска граматика“ (Мала српска граматика) от Джуро Даничич, която е първата научно разработена граматика на сръбския език и служи като солидна основа на всички по-късни сръбски граматики.
[редактиране] Съвременният сръбски книжовен език
Въпреки че Вук Караджич се застъпва за иекавската норма в стандарта на сръбския език, налага се екавския изговор, базиран на най-младите новощокавски говори (шумадийско-войводинския диалект). През югославския период от 1918 до 1990 г. се налага латиницата като графична система, за да бъде по-лесно налагането на донякъде изкуствено създадения сърбохърватски език. След разпадането на Югославия сръбският език отново става самостоятелен и естественият му развой се възстановява. Обаче в научно-техническата лексика остават много хърватизми като наследство от общия период. Освен това, латиницата все още продължава да се използва масово от сърбите, почти наравно с кирилицата.
Официална сръбска писменост е кирилицата, която се състои от 30 букви, но се допуска и използване на латиница, особено в общините, където освен сръбския, официален език е език на някоя национална или етническа общност, а също така и на територията на цялата Автономна област Войводина, където равноправно се използват (според числеността на населението) сръбски, унгарски, ромски, хърватски, словашки, румънски и русински език.
Съвременният сръбски език е отразен най-пълно в „Граматиката“ на Михаило Стеванович, както и в речника на Милош Московлевич.
[редактиране] Външни препратки
- Институт за сръбски език
- Сърбохърватският език на Ethnologue
- Уикипедия на сръбски
- И.Е. Иванова Сербский язык для начинающих (сръбски език за начинаещи): учебник и разговорник.
- Радионица за српски језик и културу Научете сръбски
- Сръбско-български речник
| Славянски езици | |||
| Източнославянски | Староруски † | Древноновгородски † | Руски | Старобелоруски † | Белоруски | Украински | Русински | Западнорусински език | ||
| Западнославянски | Чешки | Кашубски | Кнаански † | Долнолужишки | Полабски † | Полски | Поморянски † | Словашки | Словински † | Горнолужишки | ||
| Южнославянски | Банатски български | Босненски | Български | Хърватски | Македонски | Молиски Хърватски | Черногорски | Старобългарски † | Сръбски | Сърбохърватски | Словенски | Славяносръбски език † | ||
| Други | Праславянски † | Църковнославянски | Русенорски † | Словио | ||
| † Отмрели езици | |||
 |
Тази статия е включена в списъка на избраните на 13 януари 2006 (повторно). Тя е призната от участниците в проекта за една от най-добрите статии в българоезичната Уикипедия. |
