Априлски събития в България през 1925 година

от Уикипедия, свободната енциклопедия

С Априлски събития от 1925 година се обозначава настъпилият след атентата в църквата "Света Неделя" терор от страна на правителството на Александър Цанков спрямо левите и опозиционните сили в България, както и спрямо интелигенцията, противопоставяща се на режима.

Според някои източници още преди атентата в "Света Неделя" военният министър генерал Иван Вълков издава тайна заповед до началниците на военни гарнизони, в която разпорежда да започне подготовка да бъдат изтребени водачите на опозицията: "Всички гарнизони и военни единици да влязат във връзка с местните органи на властта за съгласуване средствата на борба срещу комунистите и земеделските дружби. Преди всичко трябва да се ликвидират най-способните и най-смелите носители на тези идеи - интелигенцията. В най-кратък срок да се съставят списъци на тези хора, за да може в даден момент да се унищожат всички техни водачи - виновни или невинни...". Подозрения за подготвянето на "втора вартоломеева нощ" срещу противниците на правителството са изказани от депутатът от БЗНС Петко Д. Петков от парламентарната трибуна още през февруари 1924^[1]. Петков е убит на улицата четири месеца по-късно от правителствен агент ^[2].

Фактическото начало на терора е след атентата, в обстановка на общественото недоволство от него^{[източник?]}. Физическите извършители са групи запасни офицери, организирани в Трета секция към Министерство на войната, полицейски служители и някои дейци на ВМРО. Тези от тях, подсъдими на процеса срещу генерал Вълков през 1954 година твърдят, че са действали по негова заповед.

В месеците след атентата тези групи отвличат, изтезават и убиват хиляди български граждани, точният брой на които и до ден днешен не е установен. Според българския историк Георги Марков броят на убитите през април 1925 година е около 400-450 души. Сред жертвите са изявени политици от левицата, интелектуалци или обикновени редови привърженици на опозицията. Убийствата се извършват понякога показно, на улицата, а понякога тайно, в сградите на Обществената безопасност, казарми или полицейски участъци. За някои убитите властите твърдят, че са застреляни при опит за бягство.

В тогавашната официална пропаганда убийствата и отвличанията се приписват на "неотговорни фактори". Всъщност, групите се ползват със закрилата и пълната подкрепа на правителството - например в Илиянския форт са използвани редови войници за погребване на труповете. Известни със садистична жестокост спрямо жертвите си са капитан Кочо Стоянов, капитан Цвятко Николов - Черния капитан, околийският началник на Ловеч - Николай Тифчев - Кърджи Осман.

Жертви на априлските събития стават изтъкнатите дейци на левицата Иван Манев, Александър Боримечков, Ана Маймункова, Жеко Димитров, Тодор Страшимиров, Димитър Грънчаров, Христо Косовски, Темелко Ненков, Николай Петрини, както и видните интелектуалци и творци Гео Милев, Йосиф Хербст, Христо Ясенов, Сергей Румянцев.

Вследствие на масовия терор в различни части на страната се активизира дейността на антиправителствени чети, сформирани предимно от комунисти, земеделци и анархисти. Сред видните им ръководители са Митьо Ганев, Васил Попов - Героя и Тинко Симов. Четата на Тинко Симов убива Николай Тифчев - Кърджи Осман. При друга нейна акция, още преди атентата в църквата "Св. Неделя", в прохода Арабаконак се прави неуспешен опит за покушение над цар Борис III.

В крайна сметка, повечето от четите са разгромени от правителствени войски или се изтеглят в съседни страни. След физическото унищожение на множество дейци на БКП през април 1925 година продължава вътрешната борба в партията по въпроса дали да се снеме курса към ново въстание срещу режима на Александър Цанков. В крайна сметка умереното крило, начело с Васил Коларов и Георги Димитров, надделява над ултралевите и на Московското съвещание през 1925 година и на Виенския пленум през 1926 г. курсът към въстание е окончателно снет.

[редактиране] Източници

• „По дирята на безследно изчезналите“, Николай Христозов, София, 1984

1. ↑ 21-о Народно събрание, 112 заседание, четвъртък, 26 юни 1924 г. Запитване от народния представител Г. Косовски към министър председателя относително убийството на бившия народен представител Петко Петков и запитване от народния представител Т. Страшимиров към министър председателя относително убийството на народния представител Петко Петков и относително заплашванията, които са били отправени до същия народен представител (Т. Страшимиров) от някой от министрите [1]
2. ↑ 21-о Народно събрание, 104 заседание, вторник, 17 юни 1924 г. Питане от народните представители К. Пастухов и Н. Пъдарев към министъра на вътрешните работи и народното здраве относително убийството на народния представител Петко Д. Петков [2]