Белоглав лешояд
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Белоглав лешояд | |||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Gyps fulvus
|
|||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
| Разпространение | |||||||||||||||||||||
 |
|||||||||||||||||||||
| район на гнездене — район на зимуване — район на уседнал живот — |
|||||||||||||||||||||
Белоглавият лешояд (Gyps fulvus) е едра дневна граблива птица срещаща се по нашите земи.
Съдържание |
[редактиране] Общи сведения
- Дължината на тялото - 110 см.
- Размаха на крилете - до 260 см.
- Тегло - около 7 кг.
Главата на Белоглавия лешояд е бяла, крилете са много широки, а опашката е къса. Има бяла гуша и жълта човка.
[редактиране] Разпространение и биотоп
Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Обитава планини, височини, степи, полупустинни и скалисти райони. По-голямата част от популациите са непрелетни.
[редактиране] Начин на живот и хранене
Храни се основно с мърша. Деня прекарва в търсене на храна, планирайки на голяма височина, практически невидим за човешко око. Щом забележи труп на умряло животно се спуска рязко с полуприбрани криле. Щом един от лешоядите забележи храна и се спусне към нея, останалите го последват веднага и за много кратко време се събират всички представители на вида намиращи се в близост. Обичайни са битките около трупа на умрялото животно.
[редактиране] Размножаване
- Гнездо - по високи скали, понякога оформя малки колонии. Всяка година се връща в същото гнездо.
- Яйца - 1 брой.
- Мътене - трае 48-53 дни. Мътят и двамата родители. Малкото напуска гнездото на около 3 месеца (юли-август).
- Отглежда едно люпило годишно.
- Моногамни птици.
[редактиране] Допълнителни сведения
Строго защитен вид (Закон за биологичното разнообразие- Приложение 3). На територията на България се среща в Източни Родопи, където гнездят около 30 двойки. Видът е бил смятан за изчезнал от страната през 70-те години на ХХ век. През 1978 година е открита малка колония до язовир Студен кладенец с една размножаваща се двойка. След сериозни целенасочени природозащитни действия от страна на МОСВ, БДЗП и други НПО (обявяване на защитени територии, изкуствено подхранване и мониторинг)популацията нараства и днес вече може да се каже, че е стабилизирана. В рамките на Балканския план за опазване на лешоядите се предвижда изкуственото връщане на вида в Стара планина (Врачански Балкан, Ценрален Балкан, Сините камъни и Котленска планина).
В [[Софийски
| Роден: | [[]] [[]] [[]], [[]] |
|---|---|
| Починал: | [[]] [[]] [[]], [[]] |
|Софийския зоопарк]] спорадично се размножава една двойка, и се правят опити за подобряване на гнездовите условия. Успешното размножаване в Зоопарка ще подпомогне проекта за връщане на вида в старите му гнездови находища.
