Бензен
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бензен (ост. Бензол)— това е най-простият ароматен въглеводород, широко използван органичен разтворител, образуващ ацеотропна смес с вода. По физически свойства това е безцветна, лесно възпламенима течност със сладникав аромат. Има следната формула — C6H6.
Бензенът е отровен и канцерогенен, влиза в състава на бензина и нефта, и може да бъде синтезиран чрез тримеризация на ацетилен при нагряване над активен въглен.
[редактиране] История на откриването на бензена
Бензенът за първи път е бил отделен през 1825 г. от Майкъл Фарадей чрез нагряване на китова мас. Тогава Фарадей го нарича „водороден бикарбурет“. През 1845 г. Чарлз Менсфийлд отделя бензен от каменовъглена смола, а четири години по-късно патентова промишлен начин за синтез на бензена.
Фарадей открива и емпиричната формула на бензена, C6H6. Според тогавашните разбирания, резултатът е парадоксален, защото противоречи на представата, че в своите съединения, въглеродът образува четири единични връзки, а водородът — една. В търсене на правилната структура на бензена, която да обясни необичайната стабилност и химическа инертност, много учени, сред които Джеймс Дюар, Адолф Карл Лудвиг Клаус и Алберт Ладенбург, предлагат неправилни структури.
Първият учен, предположил, че бензенът има пръстеновидна структура, е немският химик Фридрих Август Кекуле (1865 г.). Известен анекдот гласи, че една вечер, когато Кекуле мислел върху загадъчната структура на бензена, той заспал и му се присънил Уроборос, змия, която е захапала опашката си . Именно този символ, според легендата, навел химика на извода, че бензенът има пръстеновидна структура с алтерниращи 3 двойни връзки.
[редактиране] Литература
- Vollhard, K. Peter C.; Schore, Neil C. - Organic Chemistry: structure and function, 4th edition, 2002
Част от тази статия е превод на статията [1] от сайта http://ru.wikipedia.org. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ.
