Бесемеров процес
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бесемеровият процес е първият технологичен процес за масово производство на евтина стомана. Наречен е на създателя си, Хенри Бесемер, който получава патент за него през 1855 г. Ключов принцип в процеса е премахването на примеси от желязото чрез окисление при продухване на сгъстен въздух през стопеното желязо.
До средата на деветнадесети век са били познати и произвеждани два основни вида желязо:
- Чугун, който е много трошлив;
- Твърдо ковашко желязо;
Твърдото ковашко желязо се получавало от чугун в пудалови пещи, в които е помощта на кислород се изгаря излишният въглерод. Процесът бил трудоемък и отнемал много време за производство.
Хенри Бесемер гo съкратил, като излял стопеното желязо в измисления от него Конвертор и прекарал през него студен въздух. Така освен полученото качествено желязо за обработка, Бесемер намалява производството до половин час и редуцира цената за производство на тон желязо от £40 на £7 паунда.
Полученото желязо било ковко и много добро за обработка, дори е било наречено „меко желязо".
По късно германския индустриалец Алфред Круп започва да произвежда стомана с големи обеми по тази технология, в своята компания Круп.
