Биологични особености на слънчогледа
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Съдържание |
[редактиране] Ботанически особености
- Корен. Слънчогледът се характеризира с мощна коренова система, състояща се от главен корен и многобройни странични разклонения. Главният корен е вретеновиден, добре развит, проникващ на дълбочина 3–4 м. Макар, че основната маса корени е разположена на дълбочина до 50 см, слънчогледът усвоява влага и хранителни вещества от дълбоките почвени слоеве.
- Стъбло. Съвременните маслодайни сортове и хибриди, отглеждани в България, имат средна височина на стъблото 1,70–2,00 м. Отглеждат се и декоративни генотипове с височина над 2,50 м, а в страните с по-хладен климат — сортове и хибриди с височина на стъблото 1,20–1,40 м. Стъблото е неразклонено при маслодайните сортове и хибриди и разклонено при бащините линии за получаване на хибриди и при декоративните форми. Дебелината му в основата е 2–4 см. То е обло, но неравно, а вътрешността му е изпълнена с паренхимна тъкан.
- Листа. Те са едри, сърцевидни, назъбени по периферията, най-често с ширина 22–30 см. Броят им варира от 14 до 50, най-често 25–30. В началото на вевгетацията листата са разположени по двойки, след което се появяват поединично и последователно. Максимална листна площ се формира към фаза цъфтеж, а листно-площния индекс на културата е висок — 3–4,5.
- Цветове. Те са събрани в кошничка (пита), която е най-често плоска или леко изпъкнала с диаметър 15–40 см (при генотиповете за масло 18–25 см). Цветовете са 2 вида — езичести (най-често безполови, разположени по периферията на съцветието) и тръбести (двуполови, във вътрешността на питата). Езичестите цветове имат ролята да привличат насекомите, които извършват кръстосаното опрашване при тази култура. Тръбестите цветове се състоят от 5-листно венче, 5 тичинки и 1 плодник. Броят им в 1 пита е от 600 до 1600.
- Плод. Той е акен (семка), с удължено яйцевидна форма. Съставен е от шлюпка и ядка. Шлюпката може да бъде бяла, сива, виолетова, черна или изпъстрена на ивици. Важна характеристика на съвременните сортове и хибриди е наличието на въглеводороден слой с голяма твърдост, наречен панцерен, който да предпазва ядката от слънчогледовия молец. Масата на 1000 семена е между 45 и 120 г. Ядката има тънка обвивка, два семедела и зародиш. Тя съставлява 70–75 % от семето и в нея се акумулират мазнините. Ядката на генотиповете за масло съдържа 60–65 % мазнини и около 20 % протеин. Маслото е от типа на полусъхливите.
[редактиране] Систематика и сортове
Слънчогледът принадлежи към сем. Сложноцветни (Compositae), род Helianthus L. От този род са известни над 100 вида, повечето от които са разпространени като диворастящи.
Като полски култури се отглеждат само два вида — културният слънчоглед (Helianthus annuus L.) и топинамбурът (в някои райони се нарича ерелмаз) — (Helianthus tuberosus L.). От културния слънчоглед се отглеждат множество вариетети с различно предназначение — за масло, за храна на птици, за семки, декоративен. У нас най-разпространен е ssp. sativus, който се използва за масло. Той е средно ран екотип, чийто вегетационен период най-често протича от средата на април до средата на септември. Има високо 1,70–1,80 м неразклонено стъбло. Отглеждат се най-вече хетерозисни хибриди с тъмносиви до черни панцерни семена с оловен блясък, ивици и кантове.
Най-разпространените български хибриди са:
- със стандартен (линолов) тип на маслото — Албена, Сантафе, Сан Лука, Мусала, Меркурий и др.
- с олеинов тип на маслото — Диамант, Перла.
Най-разпространените за семки сортове са Стадион и Фаворит.
В България се засяват и хибриди, създадени във Франция, Югославия, Румъния и в мултинационалните семевъдни фирми Монсанто, Пионер и др.
[редактиране] Биологични изисквания
- Към топлината. Биологичният минимум на културата е 5 °С, но оптимални условия за поникване се получават при температури 10–12 °С. Младите растения понасят краткотрайни застудявания до –5 °С. Оптималната температура за развитие на културата през критичните й фази е 20–25 °С, температури на 30 °С я угнетяват, а когато са над 40 °С прашецът не покълва и цветовете не се оплождат. Общата ефективна температура за узряване на семената при нашите условия е 2500 °С.
- Към светлината. Слънчогледът е растение на късия ден и е взискателен към интензивността на слънчевата радиация. Листата му и съцветието му проявяват характерния за културата положителен хелиотропизъм — т.е. следват до обяд движението на слънцето. Засенчването води до образуване на по-малки листа, дребни пити и закъсняване с узряването.
- Към влагата. Тази култура е сравнително сухоустойчива, тъй като задоволява нуждите си от влага от по-дебел почвен слой. Въпреки това, напояването през сушави години е мероприятие с висок ефект. Критичен период по отношение на влагата е периода от бутонизация до цъфтеж. Слънчогледът не понася дори краткотрайни заливания на почвата.
- Към почвата. Може да се отглежда при разнообразни почвени условия, но не понася плитките почви, както и варовитите, вкислените и засолените почви. Най-добре се развива на почви с мощен хумусен хоризонт и рН 6–7.
