Битка при Москва

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Битката при Москва (1941-42 г.) е поредица от отбранителни и настъпателни операции на съветските войски, в хода на Отечествената война, с цел отбраната на гр. Москва и разгром на немските войски. Боевете заповат на 30 септември 1941 г. и завършва в средата на април 1942 г. с победа на съветските войски. Противникът е изтласкан на разстояние около 350 километра от Москва. Освободени са районите около Калинин, Рязан и Тула. Това сражение е първият по-сериозен неуспех на немската армия.

Планът за настъпление към Москва е разработен още в хода на сражениятa при Киев. Одобрен е от Хитлер на съвещание, проведено през септември 1941 г., близо до Смоленск. Получава кодовото име “Тайфун”, а за провеждането му е отговорна Група армии “Център”. В началото на операцията тя се състои от три полеви армии - 2-ра, 4-та и 9-та и три танкови групи - 2-ра, 3-та и 4-та. В състава на групата влизат 77 дивизии, в това число 14 танкови и 8 моторизирани. Това съставлява около 33 % от пехотните и 64 % от танковите и моторизирани дивизии на немската армия, действащи на съветско-германския фронт. Крайната цел на командването на Вермахта е да се превземе Москва и да се излезе на линията Архангелск - Астрахан. Групата армии “Център” е развърната за настъпление в полосата Адрианопол – Глухова. Полосата е ограничена на юг от Курското направление, а на север от Калининското. В района на Духовщина, Рославля и Шостки са съсредоточени три ударни групировки. След пробива на съветската отбрана, една от танковите групировки, под Рославля, трябва да настъпва на североизток срещу Вязма, и там да се съедини с другата ударна група, настъпваща към Вязма от северозапад. По този начин е планирано да се обкръжи и унищожи намиращата се в района на Смоленск групировка на съветските войски. На 2-ра танкова група (с главнокомандващ генерал Гудериан) е поставена задача да настъпи от района на Глуховка (близо до Орел), между Новгород-Северски и Брянск и да излезе в тил на противника, сковаван по фронта от войските на 2-ра армия. Срещу немските войски са разположени Западния, Резервния и Брянския фронт.

[редактиране] Московска отбранителна операция 1941

Московската отбранителна операция е проведена в периода 30 септември - 5 декември 1941 г. Настъплението на немските войски срещу Москва, съгласно плана “Тайфун” започва на две направления: Брянско (30 септември 1941 г.) и Вяземско (2 октомври 1941 г.). Въпреки ожесточената съпротива на съветските войски, немците пробиват отбраната им и с цената на големи загуби в края на ноември и началото на декември 1941 г. успяват да излязат на рубежа Волга – Москва, да форсират р. Нара и да достигнат пред гр. Кашира на юг. По нататъшните опити на немците да настъпят срещу Москва са осуетени. Немските войски са обезкървени в Московската отбранителна операция и спират настъплението си на изток за прегрупиране на войските.

Състав на войските:

Съветски съюз

• Западен фронт ( генерал полковник Иван С. Конев, от 10 октомври 1941 г. армейски генерал Георгий К. Жуков)
• Резервен фронт (маршал Семьон М. Будьони)
• Брянски фронт (генерал лейтенант А. И. Ерьоменко, от октомври генерал майор Г.Ф.Захаров)
• Калинински фронт ( генерал полковник Иван С. Конев)

Цел: да се отрази настъплението на немските войски от състава на Група Армии “Център” (фелдмаршал фон Бок) срещу Москва и да се обезкървят ударните му групировки. В хода на Московската отбранителна операция съветските войски осъществяват следните фронтови отбранителни операции:

• Орловско-Брянска фронтова отбранителна операция.
• Вяземска фронтова отбранителна операция.
• Можайско-Малоярославска фронтова отбранителна операция.
• Калининска фронтова отбранителна операция.
• Клинско-Солнечногорска фронтова отбранителна операция.
• Наро-Фоминска фронтова отбранителна операция.
• Тулска фронтова отбранителна операция.

В края на ноември – началото на декември 1941 г. и последните опити на немските войски да се промъкнат към Москва са осуетени и са създадени условия за преминаването на съветските войски в контранастъпление.